От корените в нищетата
се научих:
Можеш да делиш
слънце,
и вода,
и вятър.
При това-
да си щастлив!

 ( пълен текст » още 237 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... погледа ми нищо не помътя,
ни душата – в тясната ми гръд.
Мога да преспя на кръстопътя –
сетне пак! – по праведния път.

 ( пълен текст » още 723 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Пухкави подводници

 ( пълен текст » още 53 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Минаха дните на пролетта,
априлските дъждове вече спряха.
Рисуваше росата кристални кълба,
топени от лъчите жадни

 ( пълен текст » още 492 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Любовта ни винаги ще оцелява
за мен ти си маяк края океана.
Караш ме да съм щастлива като в Рая
да съм твоята нежна дива, да пламтя.

 ( пълен текст » още 636 знака | коментирай | оценка: няма ) 

През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.

 ( пълен текст » още 509 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Затрил бях нейде очилата вчера.
Без тях не мога да напиша ред.
И спешно трябваше да ги намеря,
че зрееше във мен един сонет.

 ( пълен текст » още 889 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха,

 ( пълен текст » още 699 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тихият стол е
обичан от всички.
Той е трон за бедняка!

 ( пълен текст » още 357 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В глътка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.

 ( пълен текст » още 904 знака | коментирай | оценка: 5 )