- Питате ме как се пише разказ... Аз как пиша... – Гледах момичето пред себе си, до някъде, озадачен. Беше седнало най-отпред до стената и ме гледаше с грейналите очи на красивата си младост – жадни да попият всичко, улавящи детайла, но слепи за същността на цялото... Господи, колко ми липсваше този поглед!

 ( пълен текст » още 21612 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Седнах на полянката при чешмата. Затворих очи и се заслушах в звуците – щурци, птици, жужене, вятър... И този неповторим аромат, който омайва. Аромат на бор, трева, бъз, цветя...

 ( пълен текст » още 5224 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Пое си дъх и се взря в огледалото. Сблъска се с уплашените си очи. „Вземи се в ръце, Мелек – каза си. – Няма страшно, момиче, той вече не е такъв…”

 ( пълен текст » още 8952 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

В горния край на лозята, дето изпод пръстта се подават разни камънаци, стърчи един кръстообразен камък, а до него – друг един – нисък, продълговат, малко напомня латинската буква ‚зет‘. Според както разправят старите хора, тия камъни някога, много, много отдавна, са били двама души.

 ( пълен текст » още 5226 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

„Тук времето наистина е спряло... – помисли си разсеяно. – И това ако не е клише… Писател!” Не се усмихна. Хвърли един последен поглед на буренясалия двор, порутената ограда и паянтовата камбанария на църквицата и загърби прозореца. Старицата сякаш четеше... или беше задрямала... Не можа да определи точно от мястото си и пристъпи напред. Жената вдигна очи от книгата

 ( пълен текст » още 8885 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Съблече вехтия си сукман и останала по бяла кенарена риза, боса нагази в избуялата коприва. Погледна за сетен път към небето, прекръсти се и стъпи на големия камък до герана. Слънцето се удари в дълбокото му дъно и се пръсна като шарена стомна.
,,Мамо...“ 

 ( пълен текст » още 14306 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

Сара вървеше – 10 крачки до ъгъла, откъдето започва нейната улица. Усети сърцето си в гърлото, лицето ѝ пламна. Какво по-грозно от изчервена мургава кожа? От слепоочията ѝ рукнаха щипещи ручейчета, слабостта, свила се като котка в нея, подкоси краката ѝ.

 ( пълен текст » още 7401 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

- Махай се, махай се, махай се! – крещи мама на едно тънко сребърно змийче, което пълзи точно пред прага. - Ще ми се правиш на рекичка, да те прескачам!

 ( пълен текст » още 7748 знака | 13 коментара | оценка: 5 ) 

Чук-чук, вътре ли си, бабо? Няма отговор. Открехвам вратата. Мирише- повръщано, урина, фекалии. От тук нататък повече не дишам с носа.

 ( пълен текст » още 4220 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Реката беше застинала като огромно, протяжно парче зелена слюда, гънещо се между двете длани на тропическата гора...

 ( пълен текст » още 4427 знака | 6 коментара | оценка: 5 )