Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.

 ( пълен текст » още 14139 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не го гледай бай Руско, че е нефела и от количката не става. Дреме под навеса, заедно с три мързеливи котки, един ръждясал велосипед и нещо, което някога е било каруца. А като му дойде мерака, прави малки - ама малки, казвам ти – човешки фигурки от глина и свирки за хлапетията. Те пък му носят – я лимонадено шише с ракия, я някое яйце и ей тъй въртят търговия.

 ( пълен текст » още 3669 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Трета година, откакто не съм самотник – Лиза е с мен. Тя е голдън ретрийвър и казват, че в козината ѝ е златото на всички изгреви и залези. Обожава ме, както и аз нея. Лиза ще живее най-много още осем години, аз нямам толкова пред себе си, така че не тя моето, аз ще разбия нейното сърце. Но сега е рано за скръб и е разгарът на лятото. Горещници. Обикновено я разхождам привечер, мотаем се в парка, обаче днес нещо не ме свърта и излизаме в жегата. Слънцето е толкова безмилостно, че ако нямам тъмни очила и шапка, ще прогори дупки в мозъка ми.

 ( пълен текст » още 3258 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Вървя и си тананикам наум „Since you`ve been gone“, улицата е пуста и тъжна, а сивите хора наоколо са се слели със сградите. Срещу мен приближава циганка. Като от филм на Кустурица е - красива, светлоока, млада, с леко матова кожа, по която блестят фини капчици пот и придават на лицето ѝ перлен оттенък.

 ( пълен текст » още 2124 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

С мастилени грешки убивам
белотата у белия лист,
а нощем сънувам, че вечерям с Шекспир.
Моята тетрадка крещи с цяло гърло в лицето ми –
Нарцис.

 ( пълен текст » още 32730 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Това да си водиш дневник е тъпотия… Знам го отдавна, от времето на лексиконите. Мацките от класа си правеха такива гадости. Лексикони. „О сламка се спъни, за мене си спомни“. Такива ти ми любовни слова се нижеха там. И после… „Мило мое дневниче, днес ти пиша за сламката на Пешо…“. Ай, сиктир. При това нямаше нито СПИН, нито коронован Ковид. Обаче сега… карантина… скука. Викaм си “я вземи дневничее да си водиш. Хем малко антискукова терапия, хем може звезда да станеш. След двайсетина века… или марсианци, или от мъглявината Андромеда некоя гад ще го прочете”.

 ( пълен текст » още 10218 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

По идея на К.Милушева
Вече излизам от магистралата и колата поема по тесния път нагоре към Предбалкана. Късна пролет е, отворил съм прозореца и слушам песента на щурците. Свечерява се. Липата пръска аромата си, без да се щади, зелената трева е обрасла пропуканото от времето шосе, а аз не бързам да пристигна. Няколко години не сме се виждали, с него се знаем още като студенти. По едно време след промените работехме заедно, колко дни и нощи сме обикаляли страната, когато имахме бизнес. Но преди десетина години се оттегли в селския си имот, как и защо стана така, все още не мога да си обясня. Не съм го и разпитвал…

 ( пълен текст » още 4410 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

-Като се качиш върху скалата над римския мост и виждаш отсреща наредени Куру махле, Дълги припек, Имеклéри. Има много хубави села там, надолу край реката, пък най-хубаво е Аса́р кьой*. Още в началото на селото започват дървените къщи. Най-интересно е, че всичките са от орех. Красота ти казвам с онези дървени орнаменти. Абе личи, че е бил табиетлия майсторът им. И да ти кажа още нещо, това село е дар от Бога. Ама след онова събитие, дето споходи Аладжиевия род, проклятие се спусна от горе.

 ( пълен текст » още 7884 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Здравей любов,
пиша ти с известно притеснение, защото не съм го правил досега. Обикновено, знаеш това, мълча, когато няма на кого да се подигравам. А да подигравам себе си, умея, но не и ако си замесена ти...

 ( пълен текст » още 1572 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Светът върви към края си. Прасковите цъфтят като полудели, черните лебедите са изядени от лисици, хората падат пияни край градските канали, а в джобовете им се търкалят ланшни кестени.

 ( пълен текст » още 2039 знака | 2 коментара | оценка: няма )