Това да си водиш дневник е тъпотия… Знам го отдавна, от времето на лексиконите. Мацките от класа си правеха такива гадости. Лексикони. „О сламка се спъни, за мене си спомни“. Такива ти ми любовни слова се нижеха там. И после… „Мило мое дневниче, днес ти пиша за сламката на Пешо…“. Ай, сиктир. При това нямаше нито СПИН, нито коронован Ковид. Обаче сега… карантина… скука. Викaм си “я вземи дневничее да си водиш. Хем малко антискукова терапия, хем може звезда да станеш. След двайсетина века… или марсианци, или от мъглявината Андромеда некоя гад ще го прочете”.

 ( пълен текст » още 10218 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

По идея на К.Милушева
Вече излизам от магистралата и колата поема по тесния път нагоре към Предбалкана. Късна пролет е, отворил съм прозореца и слушам песента на щурците. Свечерява се. Липата пръска аромата си, без да се щади, зелената трева е обрасла пропуканото от времето шосе, а аз не бързам да пристигна. Няколко години не сме се виждали, с него се знаем още като студенти. По едно време след промените работехме заедно, колко дни и нощи сме обикаляли страната, когато имахме бизнес. Но преди десетина години се оттегли в селския си имот, как и защо стана така, все още не мога да си обясня. Не съм го и разпитвал…

 ( пълен текст » още 4410 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

-Като се качиш върху скалата над римския мост и виждаш отсреща наредени Куру махле, Дълги припек, Имеклéри. Има много хубави села там, надолу край реката, пък най-хубаво е Аса́р кьой*. Още в началото на селото започват дървените къщи. Най-интересно е, че всичките са от орех. Красота ти казвам с онези дървени орнаменти. Абе личи, че е бил табиетлия майсторът им. И да ти кажа още нещо, това село е дар от Бога. Ама след онова събитие, дето споходи Аладжиевия род, проклятие се спусна от горе.

 ( пълен текст » още 7884 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Здравей любов,
пиша ти с известно притеснение, защото не съм го правил досега. Обикновено, знаеш това, мълча, когато няма на кого да се подигравам. А да подигравам себе си, умея, но не и ако си замесена ти...

 ( пълен текст » още 1572 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Светът върви към края си. Прасковите цъфтят като полудели, черните лебедите са изядени от лисици, хората падат пияни край градските канали, а в джобовете им се търкалят ланшни кестени.

 ( пълен текст » още 2039 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В стаята светеше само телевизорът, по който вървеше вечерната емисия новини. По стените играеха светлините му, като разкривени сенки на зле скалъпена реалност. Но не само те смущаваха тапетите с призрачното си присъствие. Непонятни сенки на странни същества се мяркаха по стените, все едно анорексични слонове бяха изпаднали в транс, докато правеха молитва за дъжд.

 ( пълен текст » още 5140 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Януарска пролет пукна. Слънце грее, деца пищят, девойки се кикотят по пейките, младежи ги опипват плахо, баби и дядовци тракат в щастлив ритъм с ченета и всичко е толкова любовно и ведро, че ти иде да изтичаш до моста на влюбените, да се покатериш на парапета и да изкрещиш на случаен минувач „Обичам те!“,

 ( пълен текст » още 3064 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Вървиш по улиците – непознати улици с непознати здания – само имената и то не всички, ти подсказват, че някога този град е бил твоят град, в който по твоите улици са минавали твоите хора.

 ( пълен текст » още 1694 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Тя стои насред полето. Зимно е, но мъглата частично се е вдигнала и е отстъпила на слънцето, което сега свети оперено и щастливо от надмощието си над студа. Голо е наоколо и пусто, а хоризонтът се е ширнал като разлята река, в която са нагазили далечни дървета и ниски храсталаци.

 ( пълен текст » още 2747 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.

 ( пълен текст » още 4518 знака | коментирай | оценка: 4 )