ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: kokolinna
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 13872
 Онлайн са:
 Анонимни: 364
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 364
 |  Светът е жив в една прегръдкаПубликувано от Administrator на 04.04.2020 @ 15:11:02 (44 четения) автор: Albatros... не знам дали бе нощ навън, кой ден, кой век, коя епоха,
навярно съм крещял насън? – щом и съседите дойдоха,
и асансьорът спря от страх, настана паника във входа,
и – тигър в клетка, аз ревях: – Надеждата е го̀ла во̀да! –
МамаПубликувано от anonimapokrifoff на 03.04.2020 @ 12:52:00 (31 четения)автор: Albatros ... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли,
Силуети с белези от маскиПубликувано от anonimapokrifoff на 28.03.2020 @ 13:57:36 (44 четения)автор: Albatros ... писна ми от медийни роботи – да ме пличкат в розови бои.
Всеки, който свари, ме лъготи. Знам добре какво ми предстои.
Генералът с блеснали лампази ми чертае бъдеще – мечта.
Обеща, че Господ ще ни пази, с поглед на грижовен мой баща.
Нотариално завереноПубликувано от anonimapokrifoff на 27.03.2020 @ 09:46:00 (71 четения)автор: Albatros Душата ми е пясъчен часовник.
Уж крехка, а пък взе да ми тежи.
От тонове мълчания – отровни.
От тонове преглътнати лъжи.
Обяд по време на чумаПубликувано от anonimapokrifoff на 25.03.2020 @ 11:29:12 (48 четения)автор: Albatros ... нали ме хвана пролетна умора, живея като в призрачна гора –
по улиците няма живи хора – и няма на кого да се опра,
затворени са кръчми и бутици, кафе не дават в близкото бистро,
и политици, Боже! – политици не ми вещаят никакво добро,
Бащи от селоПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2020 @ 10:07:49 (42 четения)автор: Albatros Родните ни къщи са продадени.
Счупени са майчините стомни.
Ходим си на село – но за ядене.
И почти бащите си не помним.
| | |
|
 И аз не знам защо но е хубаво » показани 113396 от 125000 заявени |
 Публикувано на 19.03.2020 @ 13:18:28 (54 четения)
автор: doktora » раздел: Есета, пътеписи
Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|
Начало
ХуЛитери
.JPG)
