... катеря се по гърбавото било на думите – изречени от мен,
с Поезията минах под венчило, когато бях си още млад-зелен,
не предполагах даже, че ме води където си поиска – за носа,
заради нея – в сватби и разводи успях красиво да се натреса! –

 ( пълен текст » още 761 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат,

 ( пълен текст » още 762 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето като делфин в синевата плува.

Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!

 ( пълен текст » още 560 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... додето още сутрин – по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп,

 ( пълен текст » още 734 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Мечтая си да хвърлим бридж белот със моите приятели отвъдни –
и моля се във някой друг живот това каре все нявга да се сбъдне,
край масата ми да се съберем – и картите да бъдат светъл повод
в кьошето на Господния Едем със тях да се обичаме отново! –

 ( пълен текст » още 737 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник,

 ( пълен текст » още 655 знака | 2 коментара | оценка: 4 ) 

… да се изгубим, мамо, във следобеда, и да потънем в залеза лъчист –
сполай ти – за чорбицата ти бобена, за утринното мляко със ориз,
за песните на топлата ти пазвица, за мириса на дом – и тих уют,
за призазките, дето ми разказваше – Ян Бибиян и Дяволчето Фют,

 ( пълен текст » още 780 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил страхливи мълчания вик.

 ( пълен текст » още 604 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... понеже вечерта е дълга, а пък денят щастлив не бе,
плета си въжената стълба – и аз! – към Седмото небе,
налял съм си едно коняче, ей тъй – добър аперитив! –
защо душата ми да плаче? – когато съм все още жив,

 ( пълен текст » още 641 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.

 ( пълен текст » още 729 знака | 2 коментара | оценка: 5 )