... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста,

 ( пълен текст » още 737 знака | 1 коментар | оценка: 4.66 ) 

... вятър ходи на кокили през купите със сенце,
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце,
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар,
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар,
и – връз гърбавото било – мокра вълна на дарак –

 ( пълен текст » още 526 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... погледа ми нищо не помътя,
ни душата – в тясната ми гръд.
Мога да преспя на кръстопътя –
сетне пак! – по праведния път.

 ( пълен текст » още 723 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха,

 ( пълен текст » още 699 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Есента цяло лято сънува сърни, тънконоги сърни сред листата.
Есента се събужда от няколко дни, дълго реше коси и намята

 ( пълен текст » още 561 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви,
в звездни бездни безмълвия пия и записвам ги с черен молив,

 ( пълен текст » още 633 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... защото вярвах в книгите добри,
навлизам вече в мъдрите години,
знам – купеното с дребни пет пари
едва ли и една пара ще чини,
и – уж, съм хванал птичето в ръце,

 ( пълен текст » още 933 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ще сляза днес и ще копая двора.
Ще се натряскам още на обяд.
Не искам най-зависимите хора
тържествени слова да ми четат.

 ( пълен текст » още 763 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... надянах за последно бяла ризка – и тръгнах бос по есенния плаж,
по пясъците вятърът се киска, превзел брега със вик: – На абордаж! –
покрай вълните лудият художник цял ден рисува хукнали слънца,
с луличката над кривия триножник в небето праща дим на колелца,
събирали дъжда в дълбоки щерни, разпрани от ръждивите скали,

 ( пълен текст » още 687 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Понякога с търсача на монети седим на септемврийския ми плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо,
доде морето си пере килима – и го извърта в бясната вълна,

 ( пълен текст » още 1252 знака | коментирай | оценка: няма )