Посоките на юни ме разкъсват –
едната ме отведе до сеното –
наивно вярващо, че е безсмъртно.
(Косата беше влюбена в живота.)

 ( пълен текст » още 749 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... понякога се случва насаме да бъда с най-красивите си мисли –
във някое затънтено кръчме приседнал си над бирите златисти,
да бъде сервитьорчето със фрак – кошмарна дреха в жегата на юний,
а аз да гледам варненския бряг със чайките по гърбавите буни,
нали си падам малко философ, да си припомням възрасти, в които

 ( пълен текст » още 682 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта наметна черното си расо
и продължи по-дълга от живот,

 ( пълен текст » още 582 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

От Варна тръгнах с влакчето към 7.
Взех салца, хляб, салам – една бохча.
Нали съм свикнал все да съм последен,
не помня как успях да се кача.

 ( пълен текст » още 959 знака | коментирай | оценка: няма ) 

няма ли да направиш разказ
от това кратко стихотворение
пита прекрасната Бо
вперила в мен огромните си очи

 ( пълен текст » още 1004 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... две девойчици с летни кънки срещу мене през парка летяха,
забучаха в мен буйни реки! – скрих молива с тефтера в силяха,
и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! –
пих дори минерална вода, в бързината си спомних три вица,
попригладих мустак и перчем в тоя царствено мъжки следобед! –

 ( пълен текст » още 676 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?

 ( пълен текст » още 771 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... отдавна не сънувам теменуги, дъбрави с меки пролетни цветя,
в токатите – и в Баховите фуги! – във сънища по цяла нощ летя,
пресичам междузвездните пространства на старичкото свое НЛО,
понеже грохна цял живот да странства душата ми с пречупено крило,
сред грохота на сринати надежди, порутени – из бездните – мечти,

 ( пълен текст » още 697 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... с подстриганото теме на черта, обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света, че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже, с чорапите до глезена без ластик,
печално оредяващи мъже! – сред тая гнусна гмеж от педерасти,
и няма кой ни да извади щик, и нито кой „По пет на нож!” да вика,

 ( пълен текст » още 949 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... момиче с бели сандалети и жълта блузка от ликра
сред всички български поети, да седне покрай мен, избра,
така красиво ненадейна! – невям изпрати ми я Бог? –
над пейката косици вейна – и сетне ги смота на кок,
и в миг ми зауха на юний, на лято, слънце и липи! –

 ( пълен текст » още 707 знака | коментирай | оценка: няма )