... навярно нейде в Чад или във Того се стягат вече птичите ята,
на мен не ми остава твърде много – и скоро ще си тръгна от света,
безкрайни зими и лета проводих, пих от тревите пролетни роси –
красив статист в досадни епизоди, играех за едничкото „Меrci!”,
отиват си от мен полека-лека възторзите на грешната ми плът,

 ( пълен текст » още 687 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?

 ( пълен текст » още 793 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... белее – празна, мамината ваза,
откакто тати нейде отлетя,
защо студът безжалостно премаза
напъпилите пролетни цветя? –

 ( пълен текст » още 888 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Чувам своите стъпки надолу по стълбите
и се виждам как слизам небрежно.

 ( пълен текст » още 816 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тук спяха пчелите на Господ,
в уютния скут на звездите,
в постеля – красива и проста,
и пиха нектар до насита.

 ( пълен текст » още 702 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Мария не се бои тишината да срича
и да слиза от хълма при хората –
на колене да слуша наболите им думи.

 ( пълен текст » още 571 знака | 10 коментара | оценка: няма ) 

... доде тропосвам стаята си празна – две-три нататък, четири насам,
започнах вече сам да си приказвам, все питам – и си отговарям сам,
защо ли тъй – внезапно? – се изхлузи кесийката с броените ми дни,
и две Жени живяха в куп илюзии! – със мен да чакат благи старини,
не ги качих – ни на круизен кораб, ни в Русе – на експреса „Ориент”,

 ( пълен текст » още 702 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

... понякога във мен се буди едно забравено момче,
търчи във парка по бермуди, когато слънце напече,
сафриди си лови на кея, тропосва дрипавия плаж –
пират, с когото аз живея, превзел света на абордаж,
то иде с летните порои – и сетне литва над света! –

 ( пълен текст » още 548 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... как искам да се скрия от света – поне за ден, за два да съм невидим,
в пампасите, в сибирските блата, в пустинята, във бавен влак за Видин,
да бъда ничий, чужд, далечен, сам! – за нищо никой да не ми се мярка,
и сетната ми светла капка RAM да отлети от мен! – мъглица в парка,
да дъвча папрат, лишеи и мъх – нима такъв живот изглежда сложен? –

 ( пълен текст » още 735 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... живея някак много отстрани на всичкото, което ми се случва,
и – смисляйки броените си дни, съдбата ми дори е твърде скучна,
стар изкопчия в рудника си чер, из смислите на този свят дълбая –
цял ден римувам в своя вехт тефтер, а все така не му се види краят,
животът изфирясва – дим в кюмбе,

 ( пълен текст » още 740 знака | 2 коментара | оценка: 5 )