 |  Един от многото ПоетиПубликувано от anonimapokrifoff на 22.04.2021 @ 09:11:16 (13 четения) автор: AlbatrosПонякога в писателската ниша
душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша –
и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет,
Дим да ме нямаПубликувано от anonimapokrifoff на 21.04.2021 @ 09:31:31 (24 четения)автор: Albatros ... когато на вратите ми почука
един ден – неизбежна – старостта,
аз вече ще съм хвърлил на боклука
вързопчето с ненужните неща –
възторзи, слава, низи от любови,
ПсихиатрияПубликувано от anonimapokrifoff на 21.04.2021 @ 09:31:08 (27 четения)автор: osi4kata Изчерпани от теми за разнищване,
днес си говорим за капризите на времето,
за парламента, президентството и мишките,
промили мозъка на цяло поколение.
Един случаен минувачПубликувано от anonimapokrifoff на 16.04.2021 @ 12:05:25 (33 четения)автор: Albatros ... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач,
Човекът край казана за боклукПубликувано от anonimapokrifoff на 15.04.2021 @ 10:18:27 (33 четения)автор: Albatros Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна,
ГолготаПубликувано от anonimapokrifoff на 14.04.2021 @ 10:28:07 (40 четения)автор: osi4kata Христос облече моравата риза и тръгна със войниците, нарамил кръста,
Живее ми се, ГосподиПубликувано от anonimapokrifoff на 13.04.2021 @ 11:44:44 (44 четения)автор: Albatros Не ми се ще да вярвам – и не смея,
че този свят е грозен и лъжлив,
стърча на тетраподите пред кея –
жив корабокрушенец върху риф,
щом слънце хоризонтите разсича,
Долях в кандилцето елеяПубликувано от Administrator на 12.04.2021 @ 15:59:15 (29 четения)автор: Albatros ... през мъдростите на света извлякох не една поука –
на тръшнати пред мен врата повторно нивга да не чукам,
на злоба, стисната в юмрук, да вейна стиска благо цвете,
да дишам, щом съм още тук, преди да литна с ветровете,
| | |
|
 До утре в 42 » показани 33106 от 50000 заявени |
 Публикувано на 21.04.2021 @ 14:38:25 (20 четения)
автор: flood » раздел: Хумор и сатира
Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 4
Всичко: 437
Онлайн сега:
.JPG)
