Защо не съм пчелица в нежен цвят,
да си жужа под слънчевите ласки?
Тъй гнусен ми е лудналият свят! –
със неговите грозни ковид-маски,
с противния правителствен отбор,
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим,
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига,
да пея над парчето черен хляб, това е то! – държавна политика,
Тъй както младостта ми си замина,
и старостта от мен ще отлети,
не знам кога? – все някоя година
и аз ще събера – смирен, пети,
през рой заблуди, страсти и химери,
Тъй както младостта ми си замина,
и старостта от мен ще отлети,
не знам кога? – все някоя година
и аз ще събера – смирен, пети,
през рой заблуди, страсти и химери,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955
Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 6
Всичко: 439
Онлайн сега:
.JPG)
