... да можех някой ден да се кача и да изчезна нейде в планините,
загърнал хляба в пътната бохча, загърбил книги, работа, обител,
вдън дълги мезозойски пещери – отшелник, от света да се скатая,
свещичката ми нощем да гори – и Бог да я наглежда из Безкрая,
да ме превърне в гълъб, трън, трева, а може и в каквото си поиска,
... ако Господ даде ми да се сбъдна отново в света,
да ми върне – се надам? – чепатата пътна тояга,
ще поискам да свърша две-три простички само неща –
да поседнем отново със мама – и с тати на прага,
... да се загледаш в себе си, когато
умът ти нейде тихо си хвърчи –
като едно врабченце посред лято,
вторачило във смислите очи,
да се заровиш в скришните килери