... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори,
... така да ми се ходи на море! – със някоя девойчица красива,
да си я гледам – в бански на каре, развяла ветролейната си грива,
да я прегръщам в дългите вълни, и – ако Бог рече, да я целуна! –
да ѝ река: – Момиче, остани! – и да ѝ стелна сетната си дюна,
... ако лебедът в моята песен все по-често в камъша хрипти,
отведи ме в дълбоката есен на прекрасните свои мечти? –
обещай ми най-тихата пролет? – да проплаче в съня ми капчук,
да се върнат и птиците в полет някой ден от далечния юг,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871
Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 3
Всичко: 418
Онлайн сега:
.JPG)
