... на бяло ти го пиша с чер молив, че шарените свършиха, за жалост,
тръгни си, мила? – краят е красив, щом като тегли повод за начало,
дълбаем с тебе каменлива пръст – но изворчето все така не бликва,
през тръните понесъл своя кръст, със всеки ден превръщам се в реликва,
по-тих и от музеен експонат – с луличката, с моливчето, с тефтера,

 ( пълен текст » още 719 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... ако решиш да дойдеш у дома, ще сториш най-красивата си крачка,
ще ти поръчам рокля от басма! – при Анито, кварталната шивачка,
капела с три пера ще избера в скъпарската шапкарница на Варна,
с една зелена блузка от ликра от някой МОЛ край пътя ще те барна,
от секънд хенда чехли с жълт пискюл на половин цена ще ти ги взема! –

 ( пълен текст » още 839 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... додето гледаш пролетния дъжд как тихо рохоли отвъд скъклата,
за мен навярно мислиш, че съм мъж, чиято песен вече е изпята? –
че – речено на уличен език – отвсякъде съм взел-дал, общо взето,
и ще си права! – вече съм старик, и с теб ми е щастливо на сърцето,
ако решиш, ела ми някой ден, и ме води през парка – на разходка,

 ( пълен текст » още 719 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... тъй както нощем моят стар креват, подобно сал, се люшка в океана,
сънят ми – две напред и три назад, ми иде – ей го! – чак къде зарана,
щом спрат да пеят първите петли, и третите петли след тях прегракнат,
небето ли – за да не ме боли? – във дяволски безсъници ме хакна? –
нощта разпаря роклица с бие – и свлича се пред мене! – ненадейна,

 ( пълен текст » още 872 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... когато във онази нощ дойдох и те видях в цветята на перваза,
потънах във дълбокото ти: – Оох! – и повече не исках да изляза,
сукманите ти в двете ми ръце, които – чудех се? – къде да дяна,
се свлякоха – по-леки от перце на птица, полетяла над Балкана,
три пъти Господ викна ме на бис в онези непревземани усои! –

 ( пълен текст » още 690 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ще поседя край тебе на брега
и огъня ще гледам – как въздиша,
за полет как разтваря той крила –
заложници на есенната киша.

 ( пълен текст » още 585 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... страхувам се, че може да умра, преди да ти напиша всички рими –
ветрец, притихнал в зимната гора връз топли минзухарени килими,
внезапен дъжд, в косите ти слетял, мехурче в шепа тиха морска пяна,
игумен в манастира на Стендал с душа – език на млъкнала камбана,
отдавна деградирал романтик – пияница и вакх, сархош, пройдоха,

 ( пълен текст » още 694 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... стопанка на дъждовната вода и дъщеря на слънцето по залез,
тя ми разчорли мократа брада – и милна устните ми с показалец,
не говори! – ми рече с поглед тих, като че ли ми сторваше магия,
и седем светли капки дъжд отпих от нейните коси – да се опия! –
под мен тя стелна пролетни треви, огряха ме светулкови коруби,

 ( пълен текст » още 686 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... нали съм ти лирически герой, измъкнал се от приказката стара,
о, колко е красиво да съм твой! – по улиците, в парка, на пазара,
да гледам как след работа във пет се качваш, уморена, във тролея,
и как в кварталния супермаркет купуваш хляб и мляко на „Верея”,
как вкъщи слушаш Бах или Гуно, а твоят мъж замезва със чоризо,

 ( пълен текст » още 703 знака | 2 коментара | оценка: 5 )