Сърцето ми е пълно с нежност, душата с цветове, бои,
ще нарисувам всичко в бяло, светът и хората дори.
И път на щастието в бяло, но да се вие, цял постлан,
с кристална обич го посипах, да го намери всеки там,

 ( пълен текст » още 450 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе!

 ( пълен текст » още 594 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ти цар си там в апартамента,
и имаш си елитен антураж,
умилкваш се и дебнейки момента
наместваш се удобно в своя паж.

 ( пълен текст » още 581 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш,

 ( пълен текст » още 727 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Някои ѝ казват откачѐна, ,
с пръст на чѐло, тайно, зад гърба.
Други пък – принцесата надменна,
трети пък – брантѝя* по съдба.

 ( пълен текст » още 2107 знака | 1 коментар | оценка: 1 ) 

Автор: Ибро Сухополяц, Босна и Херцеговина

Светове са помежду нас.
Твоят е голям,

 ( пълен текст » още 1830 знака | коментирай | оценка: няма ) 

изнизаха се думите от приказката
прибраха се на топло във сърцето ми
преляха се в кръвта
обиколиха тялото

 ( пълен текст » още 453 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг.

 ( пълен текст » още 558 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.

 ( пълен текст » още 802 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... не знам дали добре живях, но мисля, че живях щастливо –
изпих – между сълза и смях, две-три цистерни светло пиво,
дечица – три! – с Любов растих – и майчиците им погалих,
и честно писах стих след стих с перо от гларус в моя залив,
потъвах в книжици – безброй! – в кварталната библиотека –

 ( пълен текст » още 633 знака | 2 коментара | оценка: 5 )