Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Публикувано от Administrator на 27.07.2021 @ 14:39:04 (6 четения) автор: flood
– Колко красива жена! – възкликна шефът на районното полицейско управление. – Убийствена красота!
– Така е – съгласи се заместникът му неохотно. – Чака да ти стане жал. Не мислиш ли?
Защо всички като че тичат към него, с такива странни изражения на лицата? И защо се движат толкова бавно, почти незабележимо? Като на много-много забавен кадър.
Малкото южно градче дишаше тежко, потопено в невероятен юлски пек. Горещият вятър носеше прах и пясък и го хвърляше в очите и гърлата на хората. Четиридесет градусовата жега, продължила повече от седмица, беше сменила цвета на тревата, дърветата, улиците, къщите, колите. Останал беше само нюансът между жълто и охра – прашно, пясъчно и изгоряло.
Публикувано от Administrator на 24.07.2021 @ 21:05:50 (18 четения) автор: Heel
Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя все пак беше на смяна – бях добре запознат с графика й – и едва ли щеше да може да ми обърне внимание.
вдишвам, издишвам, и пак не съм дзен.
сънувам как ми отговаряш, тайно се наказвам със съобщенията ти,
на пети май в чата съм писала, че съм мазохист, а ти се смееш.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936
Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 5
Всичко: 443
Онлайн сега:
.JPG)
