Да живееш в милионен средиземноморски град не е като да живееш в малко и китно средиземноморско градче. Тук хората нямат имена и дори визуално не успяваш да ги запомниш, защото непрекъснато се променят. Съседите са различни поне пет пъти в годината, веднъж имат деца, друг път кучета и тъкмо запомниш къдравите букли на комшийката от съседната къща и опечеш тарт, за да ползваш уханието му за отърваване от скуката в жегите, и тя вече се е изнесла.

 ( пълен текст » още 6583 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Боян се изправи, облегна се на тънкия сап на косата и избърса изпотеното си чело. Зарея поглед над ширналата се в зелена безкрайност ливада. ,,Малко остана. Утре ще дойда, и ще я довърша.“

 ( пълен текст » още 4768 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(Само за Мъжете, ако разберете...)

Отдолу си ми „центрофуга”;
отгоре си – „прахосмукачка”!

 ( пълен текст » още 640 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Течащо е времето час подир час
ден след ден обичам я повече аз
любовта ми в нея като гейзер извира
нейният поглед сърцето ми спира

 ( пълен текст » още 746 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Листопадите не са финал,
не са драматично умиране,
чаровно отчаяние,
лиричен завършек…

 ( пълен текст » още 547 знака | коментирай | оценка: няма ) 

1211. Да срещнеш този, който те е търсил, не винаги е щастие.
1212. Излизай от себе си от запасния изход.
1213. Критикувайки автора му показваш как да прави това, което не умее.

 ( пълен текст » още 354 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пеперудата
размахва цветни крила.
Прашеца пада.

 ( пълен текст » още 159 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(превод от хърватски)

Накрая се стопяваш с бележките и свой си
между своите; след това с единия крак чакаш

 ( пълен текст » още 1431 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани.

 ( пълен текст » още 2816 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.

 ( пълен текст » още 514 знака | 1 коментар | оценка: няма )