Анжелина съвсем спокойно хвана под ръка Антоан и Джени гледайки ги как излизат усети сълзи в очите си. Но Анжелина бе толкова въздействаща за хората че Антоан и се радваше защото тя бе естествена и той вече усещаше енергията и. Излязоха и Антоан попита Анжелина:

 ( пълен текст » още 6943 знака | оценка: няма ) 

Защо не мога любовта
аз отново да обикна?
Идва днес при мене тя,
но без нея вече свикнах.

 ( пълен текст » още 558 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вой срещу луната,
опашка между краката.
Смразява кръвта.

 ( пълен текст » още 231 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От питата на слънчогледовото лято капе дъхав билков мед, тъй както тишината капе от мълчаливото небе надвесило се над полето. Аз викам лятото с гласа на медения си кавал, а то не отговаря, заето да опалва огромната си пещ.
Пред мен тополите издигат ръст, надхвърлили това което бяха вчера. И острите им върхове пробиват висината да текне светлина лъчиста. А може би те търсят новите посоки за полета

 ( пълен текст » още 1668 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

и
пламна
любов
измамна

 ( пълен текст » 1 коментар | оценка: няма ) 

Виж ме,
виж ме само мене!
Погледни моята мъка!

 ( пълен текст » още 645 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В това време тя гледаше и слушаше оркестъра на Антоан. От кога те свирят тук попита бармана тя. Тя запали цигара и слушаше. Собственика изпрати Джени да поръча Антоан да изпее една любовна песен. А песента събра овациите на клиентите . Жената попита коя е тази песен и барбаниста отговори че това е авторска песен на Антоан. Очите и се бяха навлажнили от преживяването.

 ( пълен текст » още 3124 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Усилието да надмогнем себе си
е суета,
която ни преследва безотказно.
Духът чрез него

 ( пълен текст » още 367 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не мога да престана да се чудя,
какво ни раздели във таз страна
на "любещи" и "мразещи" Русия,
когато истината е една...

 ( пълен текст » още 1512 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ХIV

- Каза, че всичко вече е започнало. Какво знаеш за това? – попита, с нетърпящ възражения или увъртания тон, Рамус, когато най-после остана насаме с Ел.
Беше съгласен с приятеля си, че е най-добре никой да не остава сам. А и нямаше нищо против да остане с нея. Трябваше да поговорят. Трябваше да разбере онова, което не му даваше мира.
- Знам много неща.
Гласът ѝ беше станал по-дрезгав и плътен.

 ( пълен текст » още 11496 знака | коментирай | оценка: няма )