Захлюпи се времето - тънка мъгла,
нашата пейка е тъй непозната.

 ( пълен текст » още 147 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Бяла музика в бялата стая на пролетта тази сутрин звучи – тихо, мечтателно. Милувка от вятър току-що събуден. В бели дрехи облечен я слушам. От нея проглежда копнеж по нещо далечно и неопределено. Блян в който плува голямата бяла риба на моя живот. Въдичар-слънце над нея надвесен

 ( пълен текст » още 1724 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Днес е празник е в нашата родина - Брангаманга
И всички сме щастливи в таз страна.....

 ( пълен текст » още 777 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(Народни клетви и благословии. Необработени материали на Института за изследване на плажния бит и култура, том MMXXVI, лятно полугодие, част I.)

Гларус дюнера да ти отнесе!
Деца да ти тичат през хавлията!
Да си гониш чадъра чак до буната!
Да ти окуцее шезлонга!

 ( пълен текст » още 1462 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

XIX

Не можеше повече да чака. Трябваше да ѝ каже. Това беше първата мисъл, когато се събуди на дивана сред неразопакованите кашони.
С решителен жест отметна завивката и се заслуша в шумовете наоколо, очаквайки да долови присъствието ѝ. Тя обаче или още спеше, или вече беше излязла. Реши да провери веднага.
Снощи беше заспал с дрехите и сега просто скочи от дивана и се отправи там, където беше изчезнала Ел.
Поколеба се за миг пред затворената врата, но после натисна бравата и бавно и леко я отвори.

 ( пълен текст » още 10487 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше дъждовна есенна привечер. Вятърът метеше мокрите листа по тротоара, те се въртяха на малки облаци и се лепяха по обувките на минувачите. Светлините на уличните лампи и витрините хвърляха трептящи светлини в локвите по асфалта. По улицата се изливаше тълпа от хора и се насочваше към примамливо отворените врати на концертната зала. Отвътре се носеше весела глъчка, миришеше на топло и на хубаво кафе. Отдясно до входа светеше плакат „Конкурс за таланти”.

 ( пълен текст » още 12718 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Езикът ми си има своя воля.
- Кафе с усмивка, ако може, моля.

 ( пълен текст » още 219 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

на
неколцина омиротвор?тели -
неимоверно много омиротров?тели

 ( коментирай | оценка: няма ) 

А~кростих? И в скрития стих,
К~расотата на света открих.
Р~ими, чувства преливат,

 ( пълен текст » още 257 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XVII

Болката в дясното слепоочие я накара да разтърка челото си. Опитваше се да разбере къде е и какво се случва с нея. Беше ѝ някак странно и отнесено, а главата ѝ сякаш беше арена на игри с метални топки, които се блъскаха с трясък една в друга и ѝ причиняваха непоносимо страдание.
Сетивата ѝ бавно възвръщаха паметта си. Очите ѝ опитваха да се ориентират в полумрака, усещаше мириса на влага и гниеща шума, а слухът ѝ се напрягаше да долови познати звуци, за да успокои разбуждащия се ум…
- Хубавка е! – хъхрещия мъжки глас достигаше бавно до съзнанието ѝ – Ротибор ще ѝ се зарадва.

 ( пълен текст » още 8200 знака | коментирай | оценка: няма )