 | Добре дошли!  | Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Желаем ви успех и приятни мигове в ХуЛите ! |  |
| | |
|
Любопитство » показани 3210 от 50000 заявени |
Публикувано на 10.05.2018 @ 10:38:30 (189 четения)
автор: sabin » раздел: Поезия
Колекция от белези
е душата ти,
|
|
|
| |
 | |  |
 Човекът край казана за боклукПубликувано от anonimapokrifoff на 15.04.2021 @ 10:18:27 (13 четения) автор: AlbatrosИскам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна,
С резенче любовПубликувано от anonimapokrifoff на 14.04.2021 @ 10:29:47 (35 четения) автор: poligrafФино меля - същи камък объл,
в мелницата на живота кратък,
с вяра храня го от къшей топъл,
ро́нен до последно зрънце пясък.
Перо от Птицата ЛюбовПубликувано от anonimapokrifoff на 14.04.2021 @ 10:29:02 (26 четения) автор: Albatros... да беше птица, но не си,
да беще вятър, да те рейна,
и – капка в утринни роси,
да те търкулна – ненадейна,
да беше сетна шепа сняг,
ГолготаПубликувано от anonimapokrifoff на 14.04.2021 @ 10:28:07 (23 четения) автор: osi4kataХристос облече моравата риза и тръгна със войниците, нарамил кръста,
Живее ми се, ГосподиПубликувано от anonimapokrifoff на 13.04.2021 @ 11:44:44 (34 четения) автор: AlbatrosНе ми се ще да вярвам – и не смея,
че този свят е грозен и лъжлив,
стърча на тетраподите пред кея –
жив корабокрушенец върху риф,
щом слънце хоризонтите разсича,
"Ей ти крушка ей ти две ей ти ги с торбата само мила моме повдигни полата", така в мойта махла под Театъра, навремето като деца пеейки подтичвахме около някое момиче минаващо забързано за училище, и не кое да е, а "Димчо Дебелянов" със закачка, някой от големите ни беше подучил и ние се хващахме, глупачета, за две лимки пъстрачки, без да подозираме смисъла на "посланието", скрития му смисъл...
Долях в кандилцето елеяПубликувано от Administrator на 12.04.2021 @ 15:59:15 (22 четения) автор: Albatros... през мъдростите на света извлякох не една поука –
на тръшнати пред мен врата повторно нивга да не чукам,
на злоба, стисната в юмрук, да вейна стиска благо цвете,
да дишам, щом съм още тук, преди да литна с ветровете,
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|