Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Желаем ви успех и приятни мигове в ХуЛите !
Рекламирайте избран текст на това място
25.07.2021 год. / 18:19:31 часа
Това място ви гарантира минимум 50000 показвания на предпочитан от вас текст » само срещу един SMS от 1.00 лв (без ДДС) « За повече подробности чукнете върху картинката вдясно "реклама" или върху "добави твой текст".
Публикувано от Administrator на 24.07.2021 @ 21:05:50 (11 четения) автор: Heel
Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя все пак беше на смяна – бях добре запознат с графика й – и едва ли щеше да може да ми обърне внимание.
вдишвам, издишвам, и пак не съм дзен.
сънувам как ми отговаряш, тайно се наказвам със съобщенията ти,
на пети май в чата съм писала, че съм мазохист, а ти се смееш.
Обожаваше тези летни утрини – пълни със свежест и очакване. Отваряше голямата врата в трапезарията и дишаше с отворена уста. Гърдите му се пълнеха с кислород, дебелият му иначе корем поспихваше, а устата му се изпълваше огромно количество слюнка.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936
Онлайн са:
Анонимни: 407
ХуЛитери: 4
Всичко: 411
Онлайн сега:
.JPG)
