Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Стоях пред вратата на бара и не можех да се отърва от усещането, че съм бил тук и преди. След кратко колебание натиснах дръжката, тя се завъртя и аз пристъпих напред. Помещението бе приятно осветено от умело поставените лампи; меката им светлина рязко контрастираше с мрачния глас на Нина Симон, който се носеше над главите ни, сякаш за да ни напомни, че тъмнината никога не отстъпва напълно.
Публикувано от Administrator на 21.10.2017 @ 18:43:03 (16 четения) автор: Heel
Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат нещо за нея?
9661. Ако не се старае да стане нещо, самотният човек е нищо.
9662. Безучастно наблюдавам собствената си участ.
9663. Две лични трагедии могат да се обединят в една семейна драма.
9664. Жената може да замълчи така, че веднага става ясно какво иска да каже.
9665. Загубилата спокойствие си търси мъж, а мъжът намира спокойствие когато открие жената.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13693
Онлайн са:
Анонимни: 35
ХуЛитери: 1
Всичко: 36
Онлайн сега:
.JPG)
