Обожаваше тези летни утрини – пълни със свежест и очакване. Отваряше голямата врата в трапезарията и дишаше с отворена уста. Гърдите му се пълнеха с кислород, дебелият му иначе корем поспихваше, а устата му се изпълваше огромно количество слюнка.

 ( пълен текст » още 3855 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Поаро влезе в обширния салон, в който, в различни пози, насядали и прави, го чакаха участниците в тази драма, изтръпнали от напрежение, защото, както винаги сега предстоеше обявяването на убиеца и те го знаеха много добре.

 ( пълен текст » още 9051 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

- Добро утро! - усмихна се майка ми.
- Ммбртру...

 ( пълен текст » още 16403 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Откакто се случи това със сестрите на братята (описах го в разказа „Прошка ли“), ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина.

 ( пълен текст » още 3267 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И знаеш ли? Добре ми е така!
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.

 ( пълен текст » още 940 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На мен, Найден и Боби – България, Испания, Англия
(и на всички чужбински приятели)

Празни стаи без душѝ.
Напразно времето мълчи.

 ( пълен текст » още 816 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ко туй нящо, милай мамо
дето мъй тревожи само?
По небето ми се скита,
нощно време то прелита.

 ( пълен текст » още 567 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В утро синьо-мразовито,
с настроение „Оле!“
тръгнах малко да поскитам ,
да раздвижа колене.

 ( пълен текст » още 1046 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

И аз парцел си купих на Луната.
Защо ти е? – ще ме попиташ...
- Виж,
аз знам, че никога от там зората,
не ще посрещам, но.. си е престиж!

 ( пълен текст » още 697 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?

 ( пълен текст » още 7024 знака | 2 коментара | оценка: 5 )