 | ВяраПубликувано от Administrator на 22.04.2021 @ 14:55:00 (22 четения) автор: zlatin139Драганчо бягаше до реката - беше любимото му място, където обичаше да ходи след училище. Там се впускаше в приключения, оставаше в един негов свят. Свят, изпълнен с добро и великодушие. На това място всичко реално губе-ше смисъл, а неговите мисли оживяваха и се сливаха с при-родата, пораждайки приключенския дух на момчето.
МагдаПубликувано от Administrator на 21.04.2021 @ 16:47:56 (17 четения) автор: ErinМълвата се понесе, грозна и мътна като придошли води и нищо не можа да я зàпре. До надвечер подигна тиклите на сяка от къщите, вмъкна се като крадец покрай огнищата, заобиколи гузно кандилата и повея да изгаси пламъка пред Богородица. Па сетне легна черна в не една постеля да сее раздор.
Импресия 7Публикувано от anonimapokrifoff на 19.04.2021 @ 10:13:17 (18 четения) автор: vlakantСтоеше пред юлското поле и търсеше утеха за бучащата си глава в безкрайната слънчогледова жълтина. Сложи статива, закачи платното, този път доста по-голямо от обикновено, и започна да подготвя боите. Загледа се в полето и въздуха над него. Виждаше вихри от светлина, въздух, мухички и отражения от жълтото в небето.
Неделя зимен следобед - 2Публикувано от Administrator на 18.04.2021 @ 18:51:39 (17 четения) автор: pavlinagЦяла седмица си правих презентация с мои произведения. Използвах фонове с хубави снимки, свалени от един сайт за художествена фотография. Самите стихотворения се "появяваха" и "изчезваха" на фона на музика. Запитах по имейла организаторите дали имат мултимедия. Оказа се, че нямат. За малко да си купя, но това би било прекален разкош, така че се вразумих на време.
Чувствителност Публикувано от Administrator на 18.04.2021 @ 13:19:41 (16 четения) автор: Heel В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото й стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно й бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за заблуда! Някаква игра на подсъзнанието? Погледна часовника. Един след полунощ. По това време рядко някой влизаше в стаята й. Обзе я страх.
Семейното леглоПубликувано от anonimapokrifoff на 06.04.2021 @ 11:25:06 (44 четения) автор: HeelСемейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобно легло, понеже бяха младоженци. След брака те прекарваха незабравими нощи в това легло. Копнежите им за постоянна близост се бяха превърнали в реалност. Въпреки това не можеха да се наситят един на друг. Вярваха, че скоро ще се сдобият с наследник.
Затруднение Публикувано от anonimapokrifoff на 02.04.2021 @ 11:19:43 (37 четения) автор: HeelОт нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.
Дар от МесемврияПубликувано от anonimapokrifoff на 01.04.2021 @ 12:28:54 (42 четения) автор: liulinaВзрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.
Десет години мълчание Публикувано от Administrator на 28.03.2021 @ 16:42:23 (37 четения) автор: HeelОтново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал през изминалите девет години. Не биваше да се повтаря.
| | |
|
До утре в 42 » показани 32593 от 50000 заявени |
Публикувано на 21.04.2021 @ 14:38:25 (20 четения)
автор: flood » раздел: Хумор и сатира
Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|