Тя седеше подпряла глава с дланите си, умислена пред екрана на лаптопа. Току що беше купила къща онлайн. Но не каква да е къща, а една стара, западнала и с почти разрушена фасада къща на другия край на града в който живееше. Мислеше си, че е полудяла.

 ( пълен текст » още 8933 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тъкмо се беше излегнала в топлия следобед с книга в ръка, когато телефонът извъня. Беше приятелката ѝ, която живееше наблизо. Каза ѝ,че ще дойде, щеше да донесе някакъв черен чай, купен от семейна разходка в Турция. Попита я дали не е направила кекс. Приятелката ѝ умираше за нейните кексове, но самата никак не умееше да ги прави.

 ( пълен текст » още 6999 знака | коментирай | оценка: няма ) 

С чаша ароматен чай в ръка и книга под мишницата, тя се запъти към пейката в двора. Беше слънчев, есенен следобед. Листата на дърветата в градината бяха пожълтели и тихо падаха. Слънцето грееше слабо, никакъв вятър не смущаваше тишината. Загърната в мекия шал, тя се опусна на малката пейка.

 ( пълен текст » още 4223 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Замислена, тя стоеше пред старата къща. Погледът ѝ бавно се разхождаше по стария зид, спря се на ниския, схлупен прозорец, целия в паяжини и кал, после бавно се премести на покрива, който всеки момент щеше да се срути. В главата ѝ нахлуха спомени. Видя къщата такава, каквато беше в ддлечното ѝ детство. Бяла, чиста, окъпана в следобедното слънце. По прозорците се кичеха червени мушката, калдаръмът блестеше от чистота, а на стълбите в стари тенекиени кутии цъфтяха бели и розови зокуми, гордостта на баба ѝ.

 ( пълен текст » още 4909 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше един от последните летни дни. Прижурящото слънце и тихото, уморено безветрие се сливаха с нежния ромон на вълните. Лятото си отиваше.
Тя обичаше да се разхожда по плажа в такива дни. Почти нямаше хора, беше ранен предиобед. Морето беше спокойно. Жълтият пясък, все още топъл се разливаше около краката ѝ.

 ( пълен текст » още 5519 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя се огледа в огледалото и се усмихна доволно. Среса прясно беядисаната си тъмно-червена коса и се огледа отново. Косата беше къса, но тя си я харесваше такава. Яркочервено червило, допълни дръзкия ѝ вид.

 ( пълен текст » още 5002 знака | оценка: 5 ) 

" - Редник Илюшин! Стани твою мат!

Дулото на АК 47 изглежда успокоително като ампула цианкалии в детска длан.
- Врагът те пощади, но аз - не - сержант Волкогонов или поне онова, което се вижда от него зад АК 47 изглежда много сериозен - Ще ми спи той! Пес негоден!".

Та, та, тррррррт!

 ( пълен текст » още 3082 знака | 2 коментара | оценка: 1 ) 

Приемът беше свършил, но участниците стояха вътре замръзнали на местата си, сякаш упоени. В залата се носеше аромат на скъпи парфюми и лукс, съчетани с пот и самодоволство. Може би имаше и още нещо, неприятно, но не можеше да се разбере какво. Двама мъже в черни униформи се приближиха до централния вход на залата.

 ( пълен текст » още 3262 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Стивън се сепна и се събуди от дрямката си. Отне му секунда да осъзнае къде се намира. “Ловното пътешествие.” Генералът шофираше мълчаливо и съсредоточено. Стивън усети отдавна забравена тръпка. Проблясна само за миг преди да се стопи като стар спомен. Черният Range Rover се носеше между заснежените дървета. Колко ли време пътуваха?

 ( пълен текст » още 8183 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със страст! Не!

 ( пълен текст » още 3508 знака | оценка: няма )