Колко прекрасно,чудно е на човек да му замирише на прясно изпечен хлебец. Една такава, омайна миризма гъделичка носа.Тя дразни чувствеността на вътрешния мироглед, кара те силно и страстно да пожелаеш, да забодеш пръсти в кръглата пита, от която се вдига вкусната пара.Че като задълбаеш, стигаш до сърцевината, мека, бяла и пухкава, като на баба ти вълнената къделя, дето цяла зима е прела под светлината на газеника.

 ( пълен текст » още 6843 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Когато влезе в чистата и подредена кухня, ухаеше на липа.

 ( пълен текст » още 4750 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

В ромската махала всички се стичаха към къщичката от ламарини на Иван- искаха да видят прекрасното му момиченце. То приличаше на бисер, попаднал незнайно как в калта. Млечнобяла кожа, коси като узряла пшеница и очи като незабравки. Приличаше на прелестно цвете, поникнало на бунището...

 ( пълен текст » още 7186 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Тате! Татеее!
Звукът беше като пипалце, което се промъкна сред лепкавата мрежа на съня ми и я разкъса. Докато примигвах срещу ококорените очи на сина ми мернах часът на екрана на работещия телевизор - минаваше единайсет. Алекс трябваше отдавна да е в леглото!

 ( пълен текст » още 10612 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

***
Утрото настъпи и мътносиво се разстла небето над тихите улички. В този ден по пътищата не се мяркаха люде с каруци, като че ли отнякъде бяха разбрали, че Ханджийското скърца и жалее за изгубения си стопанин. Заваля ситен дъжд.

 ( пълен текст » още 19347 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Бяха отминали годините, когато отглеждаха децата.

 ( пълен текст » още 3213 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Инспекторът, за когото става дума, приличаше на създадения от британеца

 ( пълен текст » още 3321 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

***
Черковните камбани, пеещи и възхваляващи „Христос воскресе!”, забиха празнично. Зората едва пристъпваше по небето, а селото затрептя от светлия и чист звън, разтресъл въздуха. Не беше замлъкнал и последният камбанен тътен, и от къщите, през вратите се показаха малките главички на децата.

 ( пълен текст » още 11808 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Трима сме. Онзи, който води не се обръща, не говори, крачи равномерно в калта и малко над нея. Двамата, които го следваме по-скоро знаем, че сме един до друг – не се виждаме и не се докосваме. Гората е рядка, едва се е разлистила, въздухът трепери от влага и тишина. Спираме пред някаква дървена постройка, като хамбар, с грубо издялан дървен кръст над вратата и влизаме.

 ( пълен текст » още 5231 знака | 7 коментара | оценка: 4.8 ) 

Ани отключи вратата, сложи ключовете и палтото си на мястото им, и чантата също- движенията й бяха бавни, автоматични, чувстваше се много уморена, несвойствено за нея. Седна в креслото, дори не запали лампата. Имаше само една мисъл в глвата й - "Твърде хубаво беше, за да продължи дълго". В същото време Дими правеше почти същото. В сърцето му отново се беше върнало парченцето лед. Щеше да продължи сивото си ежедневие, просто така трябваше!

 ( пълен текст » още 3325 знака | 3 коментара | оценка: 5 )