Не всеки човек е хуманист.
Но, за да си лекар в истинския смисъл на думата, трябва хуманизмът
да е част от самото ти същество. Дори и да не проявяваш хуманизма
по най-очевидния начин.

 ( пълен текст » още 17814 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лежа на шезлонга и броя наум минаващите. Трима дебели, две с целулит, четири баби, един гларус, две деца, продавача на понички, двама черни, една азиатка, едно морско момиче, две врабчета… Изведнъж броячът ми отскача и удря звънеца.

 ( пълен текст » още 2466 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

На една пейка в парка( без да уточняваме сезона), седи младо, видимо бременно момиче и плаче. Тя изглежда тъжна, изоставена, но решителна и дръзка. Девойката се казва Фрикадела и носи рокля, за да изпъква корема. Тя не е от малцинствата, не е наркоманка, не е проститутка. Дете е на родители от средната класа, което търси благополучие и баща на бъдещите си деца.

 ( пълен текст » още 3608 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се засилваше.

 ( пълен текст » още 8416 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.

 ( пълен текст » още 12319 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. Понякога му се искаше да протегне ръка и да я докосне, но естествено не се престрашаваше. Вероятно никога нямаше да разбере как изглежда тя.

 ( пълен текст » още 15117 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

– Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя.

 ( пълен текст » още 2630 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото й чело бяха избили ситни капчици пот. Дланите й потрепваха нервно.

 ( пълен текст » още 9781 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко е странно от вчера.

 ( пълен текст » още 3891 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.

 ( пълен текст » още 807 знака | 1 коментар | оценка: няма )