Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.
Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.

 ( пълен текст » още 3272 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.
Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.

 ( пълен текст » още 3272 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъваше в дебело очертаният хоризонт.

 ( пълен текст » още 22964 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.

 ( пълен текст » още 7626 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаше да я нагушка едно хубаво, но към момента не можеше да си позволи това. За негово съжаление в гарсониерата нямаше друго легло, на което да се премести.

 ( пълен текст » още 9589 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

„Откакто татко почина не мога да я понасям! - Помисли, загледан студено в жената. Изпитото вино започваше да му действа. - Не можа ли, поне днес, на помена му, да се опита да изглежда нормално, вместо да се държи инфантилно и кокетира с колегите му... И седнала да разправя, колко ѝ липсвала мъжка ласка... Нелепо... Всички знаят, че има любовник... А с този грим и прическа, направо изби рибата! Все едно е някоя петнадесет годишна кифла... Ама на четирдесет и пет! Прости ми, Господи, ама и ти да прощаваш, че трябва да почитам такава гротеска на родител... Вдовица, майка... Боклук! Не мога да я понасям!“

 ( пълен текст » още 27267 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.

 ( пълен текст » още 4963 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Комарджията

- Ще заложите ли последния жетон?
- Не. Толкова струва патрона.

 ( пълен текст » още 556 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Студеният вятър драскаше с ледени нокти лицето ми. Загърнах се по-добре с палтото и неволно напипах снимката във вътрешния му джоб.

 ( пълен текст » още 4178 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там дейци, а майката, като нази – от селото. Татарки. Ма, не нашето де!

 ( пълен текст » още 15220 знака | 1 коментар | оценка: няма )