„Още не тръгнала, а вече ми се връща…“ – въздъхна тежко Маргарита, докато се настаняваше на самолетната седалка и пристягаше колана.
Телефонът ѝ изпиука бодро и тя хвърли поглед към месинджъра.

 ( пълен текст » още 5256 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, а Анка търкаше, изцеждаше и трупаше в дървените нощви* готовите за плакнене дрипи*.

 ( пълен текст » още 12011 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература.

 ( пълен текст » още 3262 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Желанието да свърши някаква полезна работа накара Карина подхвърли:
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова…

 ( пълен текст » още 10388 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пристигнаха на площадката над залива към четири, докато още печеше. Слязоха по стълбите от планината и се озоваха в средата на плажа. Хванаха се за ръка. Огледаха се. Ситният пясък беше осеян с два реда чадъри, зад които се излежаваше ред шатри. Жената посочи най-близката шатра, но мъжът се намуси. Докато се оглеждаше, стигна края на плажа и се спря пред последната шатра. Веднага се съблякоха. Мъжът носеше жълт бански, а жената шарен. Поръчаха две фрапета на бармана и влязоха във водата.

 ( пълен текст » още 2388 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше горещо и дъждовно лято.Объркани и уплашени за своето жалко съществуване люде бързаха да се заситят, осигурят, подплатят с всичко.Като за последно.Сякаш идваше краят на света.Работех в неуютна закусвалня.Пак за пари, без да се вслушвам в поривите на сърцето или живота на душата си.Беше тежко и безумно, недоволно време.Потиснатите ми емоции ме разяждаха, като гнилостни червеи, а душата ми бавно боледуваше,клонях към своята смърт.

 ( пълен текст » още 6089 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

***

Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти.

 ( пълен текст » още 14974 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.

 ( пълен текст » още 4809 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му.
„Опариха” го и той се събуди.

 ( пълен текст » още 2418 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който да ми помага и в крайна сметка да върши цялата работа вместо мен.
Докато бях ученичка майка ми изцяло се бе посветила на мен - аз бях нейната принцеса, и, разбираемо, получавах цялото внимание и грижи единствено за себе си. По-късно, когато заминах в съседен град да продължа образованието си, родителите ми купиха малък апартамент за мен, за да не се налага да се съобразявам с капризите на непознати съквартирантки по чужди квартири.

 ( пълен текст » още 15905 знака | коментирай | оценка: няма )