„Студено…студено ми е“. Доближи длани до устните си, дъхът му- бяла пара, се заскрежи по миглите. Потърси гуглата на якето, а ръката му увисна в празното пространство. Огледа се. Без яке! По пижама и домашни чехли!

 ( пълен текст » още 3720 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Вали. Снегът разстила пред очите ми бяло платно. Искрящо и живо на лунната светлина. Гледам го. Опитвам се да вдишам тази белота. Невинна и чиста, като девойка. Какво съвършенство и вяра има в бялото! Надежда за начало.

 ( пълен текст » още 1720 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:

 ( пълен текст » още 2979 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В онази пролетна сутрин слънцето беше огряло двора на бай Петко . Из градината се разнасяше страхотен аромат от двете цъфнали вишни, а лекият ветрец го разнасяше на далеч. Наоколо птичките се гонеха, играеха своя нежен танц и чуруликаха в захлас. Две от птичките отлетяха към прозореца на бай Петко и както всяка сутрин зачукаха по стъклото.

 ( пълен текст » още 8220 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Зимата наближаваше. В един студен и мрачен ден, млада жена се прибираше от работа у тях. Вървеше и зъзнеше, беше облечена по блуза и тънко яке, а обувките и бяха летни. За края на ноември, такъв тип облекло бе неподходящ, но тъй като не и достигаха средства, вида и беше оправдан.
Казваше се Зоя и живееше сама в малък апартамент, в отдалечен квартал.

 ( пълен текст » още 2664 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.

 ( пълен текст » още 1226 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

И дъжда беше тих, също като деня.
Небето мълчаливо го изливаше и капките му безшумно се сливаха с пластовете от окапалото вече лято.
Улиците течаха есенно обезлюдени – дори времето не бързаше, позадрямало безгрижно.

 ( пълен текст » още 3923 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Щом стигна отбивката за вилата, Орвил Клодел даде ляв мигач и зави. Беше погледнал преди няколко секунди към насрещното платно и не бе видял да се задава кола, така че ударът, който последва, го изненада, меко казано. Един облечен в черни дрехи човек прелетя над смачкания калник и със страховито топуркане се затъркаля надолу по пътя.

 ( пълен текст » още 5725 знака | коментирай | оценка: няма ) 

"Тази е Моята заповед:
да любите един другиго"
/Йоан 15:12/

 ( пълен текст » още 6358 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме.

 ( пълен текст » още 4340 знака | 1 коментар | оценка: 5 )