За разлика от дъждовните дни тогава есента беше приказна. В Спортната рота обаче имаше поредната чистка на такива спортисти като мен, яли напразно армейската чорба.. Цяла пролет нападахме вилните места покрай Симеоновското шосе, ягоди, череши и ябълки петровки. И това никак не беше успешно за постиженията ни в летните състезания. Щяха да ни командироват по бойните поделения.

 ( пълен текст » още 4330 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

***
- София ли? Никога – започва Халил, докато мята плувката на въдицата в язовира. – Да си харча заплатата за наем и храна; да се навра в някоя тясна квартира, като прасе в кочина, да гледам гащите на съседа в блока от другата страна на улицата, а сам да не мога да ходя по гащи, защото някой ще ме види, да ми тропат отгоре или да ми викат отдолу; да ям скъпа, пластмасова храна, да дишам мръсен въздух; да ме будят колите на улицата, да кисна в задръствания, да се мотая в тълпи от хора.

 ( пълен текст » още 2158 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Трябва да напусна Жорж...
Отдавна си мисля за това, но зная, че ще му липсвам много. Той е толкова непохватен във всичко и едва ли би се справял сам. Неговите проблеми винаги са били и мои. Аз го познавам много добре и знам в кой момент кое решение е най-правилното за него. Може би той точно затова ме цени толкова много...

 ( пълен текст » още 7955 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше изправен като дъб сред полето, дори и сега, наближавайки достолепната възраст. Така учеше децата си да превозмогват всичко и да пазят чисто родовото име.

 ( пълен текст » още 5771 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Върви из Морската градина и вдъхва пролетта. Леко ѝ е на душата. Сякаш има крила.
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети и дебне. Като закачен на конец във въздуха изглежда.

 ( пълен текст » още 3497 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Така наричат циганската баница в пиринско. Филия топъл хляб, посипана с олио и поръсена с червен пипер, чубрица и сол. Една хапка и добиваш супер сили.

 ( пълен текст » още 2757 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Сирма и Любо отдавна се срещаха тайно от съпрузите си в близката до градчето гора. Градчето не беше голямо, но Любо скоро беше прочел във вестника, че изчезват хора и всичко това е свързано по някакъв начин с гората. За това този път двамата със Сирма се оглеждаха по-внимателно и се скриха на място, на което едва ли някой щеше да ги открие. Тъкмо бяха разхвърляли дрехите си и се бяха отдали на разгорещени ласки, когато изведнъж чуха:

 ( пълен текст » още 12019 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.

 ( пълен текст » още 10423 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Погребаха Йоан в много тесен кръг и без Магда, както бе пожелал Карло. Няколко дни след това той подреди багаж в пикапа, докато гледачката подготви последните дреболии преди да тръгнат. После привърза жена си с колан на предната седалка и тримата потеглиха за постоянно към новопостроената къща в планината. Изпаднал в неудобство за първи път, Карло само пред себе си призна, че вече му се е приискало се скрие в гора.

 ( пълен текст » още 18208 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коенете си и
седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше.

 ( пълен текст » още 3854 знака | 3 коментара | оценка: 5 )