Художникът огледа още веднъж резултата на платното - и явно остана доволен. "Готова е" - си каза той. И как ли не? Пред него стоеше като жива, жена с неземен чар. Христо се подписа, както обикновено в долния десен ъгъл и вече можеше да помисли за сутрешната доза кафе. Обичаше да се наслаждава на тези мигове - когато някоя картина вече беше реализирана и излъчваше съответната магия...

 ( пълен текст » още 3950 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!"

 ( пълен текст » още 1576 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Един старец скучал, скучал и за да не се побърка от скука си намерил хоби. Започнал да шие дрехи.

 ( пълен текст » още 5575 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Незнайно от къде и как появилите се над ново освободена България буреносни облаци изведнъж се разкъсаха и като из ведро се изля пороен златен дъжд. Реки и бурни потоци от благородния метал потекоха по спечената от суша родна земя. По градовете, по селата и паланките, по улиците и площадите, навсякъде, навсякъде до където стига погледа на човек, всичко пожълтя и заблестя ослепително....

 ( пълен текст » още 4185 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Всяка сутрин в кварталната градинка, някъде към 10 часа, точно като по часовник, група старци долиташе като ято врабчета и накацваше по пейките.

 ( пълен текст » още 1824 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Прекръствали се и отново сядали. Следвало едно от чаканите вълнения.

 ( пълен текст » още 3112 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имало едно време. Така започват приказките. Макар и да звучи така, разказаното по-долу не е приказка.

 ( пълен текст » още 2713 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Болеше го главата. Вероятно от падането. Не виждаше добре и имаше някакъв шум в ушите – бял ли беше, фонов ли беше, така и не разбра. Но не беше важно името, а шумът, който го влудяваше. Лекарите не се представиха много добре, даже въобще не се представиха.

 ( пълен текст » още 752 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Здравей, момиче! Свържи ме с Орготдела на Съюза на писателите, с Еленски, моля! Кой се обажда ли? Обажда се Чорбаджийски. Не, не, не съм Чудомир – за него малцина знаят, че истинското му име е Чорбаджийски. Освен това Чудомир е мъртъв от 60 години. Аз съм Петраки Чорбаджийски. Да, да, същият – инженер Петраки Чорбаджийски... Какво? Не, не се шегувам, аз съм. Как мога да го докажа ли? Какво? Кой може да потвърди, че съм аз? Ами, целият Орготдел като ме види! Я стига, да не искаш да кажеш, че трябва да се дигна от другия край на България е да дойда, за да ме видиш? О, Боже мой, каква младеж се навъди... Нищо не знае и никого не познава.

 ( пълен текст » още 9244 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Главната улица пресичаше цялото село – както е във всички села. Близо до площадчето покрай тротоара беше останал половинметров зид от някогашна сграда. В средата на зида имаше врата, на която се кипреше гордата табела: : ”Магъ на Карп Миро. Всичко за децъ.” Шперплатът, на който беше написана табелата не беше голям, а замахът, с който художникът беше започнал надписа, се беше оказал прекомерен и затова той беше направил тези странни съкращения. Все пак отдолу беше останало място, на което живописецът беше спретнал един страшен пищов, нещо средно между „Колт” от Дивия запад и хайдушка пушка кремъклийка. Всъщност това беше магазинчето на Карп Миронович – килерче, широко колкото самата врата, която служеше както за затваряне, така и за щанд. Когато беше отворено, разбира се, а това не се случваше много често.

 ( пълен текст » още 11351 знака | коментирай | оценка: няма )