Драганчо бягаше до реката - беше любимото му място, където обичаше да ходи след училище. Там се впускаше в приключения, оставаше в един негов свят. Свят, изпълнен с добро и великодушие. На това място всичко реално губе-ше смисъл, а неговите мисли оживяваха и се сливаха с при-родата, пораждайки приключенския дух на момчето.

 ( пълен текст » още 8607 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Мълвата се понесе, грозна и мътна като придошли води и нищо не можа да я зàпре. До надвечер подигна тиклите на сяка от къщите, вмъкна се като крадец покрай огнищата, заобиколи гузно кандилата и повея да изгаси пламъка пред Богородица. Па сетне легна черна в не една постеля да сее раздор.

 ( пълен текст » още 9715 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Стоеше пред юлското поле и търсеше утеха за бучащата си глава в безкрайната слънчогледова жълтина. Сложи статива, закачи платното, този път доста по-голямо от обикновено, и започна да подготвя боите. Загледа се в полето и въздуха над него. Виждаше вихри от светлина, въздух, мухички и отражения от жълтото в небето.

 ( пълен текст » още 2465 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Цяла седмица си правих презентация с мои произведения. Използвах фонове с хубави снимки, свалени от един сайт за художествена фотография. Самите стихотворения се "появяваха" и "изчезваха" на фона на музика. Запитах по имейла организаторите дали имат мултимедия. Оказа се, че нямат. За малко да си купя, но това би било прекален разкош, така че се вразумих на време.

 ( пълен текст » още 4871 знака | оценка: няма ) 

В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото й стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно й бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за заблуда! Някаква игра на подсъзнанието? Погледна часовника. Един след полунощ. По това време рядко някой влизаше в стаята й. Обзе я страх.

 ( пълен текст » още 10684 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя.

 ( пълен текст » още 2882 знака | оценка: няма ) 

Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобно легло, понеже бяха младоженци. След брака те прекарваха незабравими нощи в това легло. Копнежите им за постоянна близост се бяха превърнали в реалност. Въпреки това не можеха да се наситят един на друг. Вярваха, че скоро ще се сдобият с наследник.

 ( пълен текст » още 12959 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.

 ( пълен текст » още 10660 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Взрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.

 ( пълен текст » още 23961 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал през изминалите девет години. Не биваше да се повтаря.

 ( пълен текст » още 10426 знака | коментирай | оценка: 5 )