Кварталното капанче бе полупразно. Камен седеше на една от крайните маси и се заглеждаше в оголен до средата на бедрото женски крак. Допи колата си и продължи да наблюдава. Преди двайсетина минути се бе разделил със свой приятел, с когото обсъдиха резултатите от матурите и мачовете на любимия футболен отбор. Ако не беше този крак и притежателката му, отдавна да си бе тръгнал. Стараеше се да не се вторачва, за да не бъде уловен в неприлично поведение. Въртеше уж отегчено глава наляво-надясно, но почти не изпускаше от поглед интересния обект. Лято бе и хормоните му бушуваха.

 ( пълен текст » още 12460 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Колко красива жена! – възкликна шефът на районното полицейско управление. – Убийствена красота!
– Така е – съгласи се заместникът му неохотно. – Чака да ти стане жал. Не мислиш ли?

 ( пълен текст » още 2317 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо всички като че тичат към него, с такива странни изражения на лицата? И защо се движат толкова бавно, почти незабележимо? Като на много-много забавен кадър.

 ( пълен текст » още 7650 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя все пак беше на смяна – бях добре запознат с графика й – и едва ли щеше да може да ми обърне внимание.

 ( пълен текст » още 16861 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Считам за важно да започна с това, че аз съм cu хетеро, мъжkap на четиридесет и пет години и съм кореняк виенчанин. Точно шест пъти съм бил с различни жени, без продължителна връзка. И точно шест пъти съм се чувствал виновен. Влизаш в живота на някого, после излизаш от него. Това не е киносалон, не е театрална зала или сауна. А после? Последствията за нея, за тебе...? Въпросите, които остават? И винаги някой е наранен. След шестия път реших, че трябва да се дистанцирам от подобни контакти, от вината, която винаги ме спохождаше.

 ( пълен текст » още 4996 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Здравей.
- Охо, яко си? Как вървят нещата?
- Нормално, нали знаеш - бутаме, разпускаме, … и така. При тебе как е?

 ( пълен текст » още 7246 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не се сдържах и се провикнах:
– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.

 ( пълен текст » още 752 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Вести за смърт пристигаха отвсякъде. Заредиха се лоши дни. погребения, ковчези, мрачни лица в строги костюми, черни забрадки до тях и дълги алеи с гробищен чакъл.

 ( пълен текст » още 10530 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Като пораснеш, ши разбериш.“ Този разказ е за част от удивителния, пълен с обрати живот на мама.

 ( пълен текст » още 13540 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Титос вървеше по пътя и се оглеждаше във всички посоки леко изплашен , но все пак не сам. Това, което виждаше му напомняше много за съня му, който всъщност го доведе тук в Акротири, град от сенките на миналото на изчезналата внезапно минойска цивилизация. Той от малък имаше видения и често на ръката му се появяваше интересен символ, който наподобяваше тетраедър и приличаше на златна татуировка.

 ( пълен текст » още 14968 знака | 1 коментар | оценка: няма )