Когато ми е сиво, мрачно – непрогледно, почти,
хаосът от чувства и мисли в мен хармония реди.
Тогава със себе си съм най-любяща, търпелива.
И да ме боли – смирена съм, не отронвам дума.
Гмуркам се във дълбините недокоснати свои.
Там Някой за мен е скътал сто бисера в миди.
Във полуздрача на необходеното пясъчно мое,
в синкави и в розови перли мъдростта светлее.
Публикувано от Administrator на 18.04.2021 @ 18:51:21 (22 четения) автор: lirik1
в градината за грехопадения с пистолет в слепоочието
до «едноръкия бандит» с безсребърни тежки монети
поручик Галицин играе своята руска рулетка
"ва банк" и си мисли отпивайки водка
... след всичките безсмислени неща,
които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света –
дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви,
Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 4
Всичко: 433
Онлайн сега:
.JPG)
