автор: fyon

Ще прерисувам тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с мислени листа,
преди самата аз да се отроня.

Ако си пусна Here Comes the sun,
навярно постепенно ще повярвам.
Или е време за далечен звън,
за меденки и липова отвара.

А този звън далечен е шейна
със дълго преразказвани елени,
които ако сгрея у дома
навярно няма да ми е студено.

Във вялото отсъствие на злак,
ще пръсна шепа думи на снежинки.
И в детското усещане за сняг
ще има дом и към дома пъртина.

В дома ще светнат коледни звезди.
Ще заблещука вчерашна украса.
И ще излъжа този свят, че се върти.

А как това въртене ме унася…