автор: Albatros

... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости,

притурих лучец, магданоз,
настъргах и един крив морков,
доволен ще да е Христос! –
ще спре със мен да е мърморко,

ще пийнем с Него бира-две
с мезенце – пържени картофки,
ще гледаме със векове
на всяка болка философски! –

и – заедно ще помълчим,
защото – в някой час незнаен
животът литва – яко дим! –
по-къс и от безлихвен заем,

тече – досущ вода в биде! –
и чезнат в нея дните златни.
Сварих ти супичка с фиде.
Ела ми, Господи? – да хапнем.