В дните до края на следващата седимца ще Ви постна началото на романа. Така, както ще бъде отпечатан на хартия, ако и когато се стигне до редактирането и издаването му. Тоест, не са части оттук,оттам. А страниците от 1 докъм15. Последователно.Надявам се, че идеята ще Ви хареса и ще ме подкрепите за донаправата на ръкописа със средства по следната сметка:
... когато нявга тръгна за натам – където ще ме глътне снеговеят,
живее ми се, Господи, и знам, че Ти ще ме забравиш – да живея! –
в бездънните светулкови треви, в безсънните девойчини зеници,
във залеза на хълма, що кърви! – посечен от прелитащите птици,
в шупурналото ручейче под мъх, в полето със бъбривото поточе,
Мнозина споделят, че морето пазело тайни. Малцина са ония, които умеят да скрият чувствата си пред него, без те да достигнат неговите дълбини. Повечето обаче биват пленени от харизмата, която то притежава, попадайки в бурния устрем на любовния опиат, отвеждащ ги далече, далече отвъд хоризонта.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837
Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 5
Всичко: 407
Онлайн сега:
.JPG)
