Някога градих въздушни кули от минути
И митове легенди преливах във секунди
Но е казано "Сик ТрАнзит Глориа Мунди"
И тогава скрих се вдън гори Тилилейски

 ( пълен текст » още 752 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Човешката душа е по-дълбока от морето, по-вълшебна от морска сирена. Тя е нашият господар, тя властва над околния свят и го изпълва с тайнство. На душата не може да се заповядва, особено и най-вече на моята женска душа. Тя е като магическа бездна. Ако допусна някого в нея – той остава там завинаги.

 ( пълен текст » още 17918 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът
да бъде пищен и измамен.

 ( пълен текст » още 612 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

Огън запали гърдите ми.
Стените на лабиринта от омразата

 ( пълен текст » още 2972 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... защото си живея в светове, в които ми е праведно и чисто,
душата ми по цяла нощ снове – досущ едно търкулнато мънисто,
тъй дребничко и никакво на цвят, на всичкото отгоре – и ръбато! –
не станах с нея нито по-богат, и не натрупах слава, власт и злато,
понякога тъй страшно я боли, и – майчица! – за мене се тревожи,

 ( пълен текст » още 748 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Разказ на един художник-скулптур

Правех истинска любов и се чувствах желан само с Илинда. По цели нощи потъвах в бездната на нейното благоухане. Събудих се една сутрин, а тя се беше изпарила. Първо помислих, че е излязла някъде навън, когато се огледах видях празнотата. Почувствах се ограбен.

 ( пълен текст » още 16166 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Чичковите червенотиквеничковчета от европейското „парларе мента” , бате, и добре подплатените "протестъри", с бесилките си и ковчезите си. Аз ви съветвам, когато вечер излизате бързо от себе си, моля затваряйте вратата след себе си.
И не за друго, а става течение и се настива...

 ( пълен текст » още 845 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Тъжен, мрачен, хладен ден. А уж краят на май беше. Никакво слънце, сутринта някаква закъсняла слана се изсули от ниското небе и покри ниските долчинки под къщата му в покрайнините на града. Изпусна ранния автобус и хвана втория, който обичайно по това време беше претъпкан. Остана правостоящ до последната спирка и нямаше как да се заеме с любимото си занимание – да чете книжка или списание. Много държеше на това.

 ( пълен текст » още 4839 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Някой ден ще разбера, защо трябваше да направя мост за вас двамата,
а до тогава ще вали, вали,

 ( пълен текст » още 1073 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Вече съм свикнал без теб да живея,
вече си знам, че без теб ще умра –
както си бродя – сиротен – по кея,
стихчета пиша ти – с птичи пера,
сядам на пейката в парка – и гледам

 ( пълен текст » още 826 знака | коментирай | оценка: 5 )