Като малка беше ти хубаво момиченце,
беше тъй красива и всички спомнят си,
най-яркото от всички, най-яркото кокиченце,
мъничко момиче с красота огромна.
Защо отричаш отново вече всичко аз знам,
в нощта там отидох отблизо ви видях,
макар че далече бях когато бях там,
лъжата бе ти тъй удобна в този миг разбрах.
Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 390
ХуЛитери: 4
Всичко: 394
Онлайн сега:
.JPG)
