... когато в някоя библиотека подириш утре книжица от мен,
и възнесе те римата ми лека в полята с риган, мащерка и лен,
и ласката ми сетиш – ненадейна, ще бъда нейде толкова далеч,
и – вятърче, над тебе ще се вейна, изрекло тихо пряката ми реч,
Езиците на призраци друиди отместват тишината
Въздуха и тайната за вечния живот попиха
в живата вода И се скриха надълбоко
в андезит от грапавите скали
Аз знам че не боли Оттатък...
Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13872
Онлайн са:
Анонимни: 329
ХуЛитери: 0
Всичко: 329
.JPG)
