В последната седмица, прекарах пет часа в трепет из коридорите и подземията около взривения реактор в Чернобил.

 ( пълен текст » още 3213 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Времето минава…. Всяка секунда се чудиш как е тя,мисли ли за теб,дали още си нещо за нея? Мрази ли те?
Въпроси които не излизат от главата ми и не знам дали някога ще излязат.
Чудя се колко струва човешкия живот? Заслужава ли си да дадеш всичко за да бъде друг щастлив? Може ли да се живее с такава болка?

 ( пълен текст » още 2437 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато усетих първата капка, започнах да припявам – „топъл дъжд, чакан дъжд” и се прибрах в палатката без да закопчавам циповете. Взех телефона и отворих нова игра на белот. След десет минути потопът отнесе покривалото, строши рейките и нахлу при мен. На трийсети май, в осем часа вечерта, село Баница – мястото, от където реших да се включа в похода „По стъпките на Ботев”.

 ( пълен текст » още 2285 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Добра съм точно преди да се събудя. Мразя аларми преди седем сутринта. Разкъсват ми сънищата и от цветни платна ги превръщат в раздрани парцалени късове. Отварям очи. Първо едното, после другото. Само сутрин го мога това.

 ( пълен текст » още 2721 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

І Жива съм! Без надежда не се живее!

ІІ Пребродих ВСИЧКО. Дори ИЗЛИШНОТО.

ІІІ Време е.

 ( пълен текст » още 2601 знака | коментирай | оценка: няма ) 

… Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... Път или безпътен....

 ( пълен текст » още 1597 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост, природата в продължение на хилядолетия задава един основен въпрос: Как се е появил животът?

 ( пълен текст » още 5640 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”

 ( пълен текст » още 1789 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух на бъдещето, което заслужаваш. Но след часове на безплодие уморените клепачи падат ненадейно и за кратко дрямката те отървава от проблемните червеи на съвремието.

 ( пълен текст » още 1071 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда,

 ( пълен текст » още 2000 знака | 1 коментар | оценка: няма )