Като бобени зърна в тава са разпилени вилите по цялото зелено протежение на долината. Белият гъвкав гръбнак на пътя, змия пълзяща, се вие в нея по стръмното нагорнище в неустоим копнеж да стигне до върха. Този лъкатушещ между хълмовете път, повдигнал плещи, вярва в силите си, че ще му стигнат, тъй както аз самият вярвам в своите, че ще достигна своя връх заветен. С високо вдигната глава минава той покрай потъналите в скромните си възможности в това отношение стари дъбове, закотвени

 ( пълен текст » още 2545 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо ли вечерта е толкова разговорчива? Дочувам думите ѝ към дърветата, които търпеливо слушат – така както само те умеят. Какво ли друго им остава – преживели превратностите на деня си са изморени и не им се спори с нея. Кимат лекичко, разбиращо с разлистените вече клони. По-скоро се вълнуват те от нарисуваната картина на преминаващите над тях облаци. В тях сякаш виждат проекции на моите далечни мисли за

 ( пълен текст » още 1786 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На Земята живеят безброй организми, всеки от които е уникален. Хората, като първите същества, които имат съзнанието да обхванат мащаба на тази вселена, често обичат да се сравняват или асоциират с части от заобикалящия ги свят.

 ( пълен текст » още 2914 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Като ученици всички сме учили за Декартовата координатна система с нейните две и три измерения. По-късно разбрахме, че съществуват и системи с много повече измерения — трудни за представяне, но реални.
С времето започнах да си мисля, че има и друга координатна система — тази на човешките отношения. В нейната положителна част например са вниманието, уважението, човечността и потребността да споделяш. В отрицателната — грубостта, лицемерието, безочието и агресията.

 ( пълен текст » още 3815 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Април 2006. Мидълбери, Вермонт, САЩ – градчето и колежът, където следвам от четири години. Четири момчета – двама американци, един индиец и един българин – и една кола – старо синьо Субару. Крайната цел – Ню Орлиънс, Луизиана. Официалната причина – да помогнем с разчистването на щетите от урагана Катрина. Неофициалната – любопитство да опознаем източното крайбрежие на Съединете Щати.

 ( пълен текст » още 11185 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Дъждът със сребърни игли бродира днес пейзажа. В него се опитва той да нарисува моята мечта – неясна и за мен самия. През светлите вадички по стъклото на моя прозорец пробягват несбъднати блянове в розови тонове. Отсреща, върху покривните антени заловени за прелитащите облаци, душата ми разпъната, подложена на вятъра, пак диша тежко и с хриптене. Дъждът се смесва с дъжд от падащи листа, с които вятърът се забавлява.

 ( пълен текст » още 2140 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Щуро лято. И в него уморената душа пак ще нощува върху коравата слама на делника. Звездите пак ще пишат над нея нежните думи на своите блянове в необяснима космична поема. Прехласнатите от възторг щурци за нея ли ще изпълняват „Лунната соната“?! И хубавото е, че песента им си остава неизменно свежа, не се износва никога от прекомерна употреба.

 ( пълен текст » още 2109 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Преди години най-желаният жест, която една жена очакваше от любимия си мъж, беше диамантен пръстен придружен от предложение за брак. Диамантът беше символ на лукс, любов и вечност. Рекламите на диамантени пръстени вървяха редом с тези на скъпи часовници, дрехи, парфюми. Изглеждаше сякаш инвестицията в диамант е по-добра и сигурна от тази в земя или сграда. Стигна се дотам, че дори Леонардо Дикаприо загуби живота си в един от своите филми, за да добие кървав диамант от Африка.

 ( пълен текст » още 3266 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Кой съм аз? Това е основният въпрос, на който всеки човек се старае да отговори по време на своя живот. А отговорът рядко идва изведнъж - той е натрупване на хиляди ситуации, които по някакъв начин ни показват нашата душа от различни гледни точки. Ето защо в западната култура често обичат да напомнят (по примера на философите от далечния изток), че смисълът на живота е в пътуването, а не в успешното достигане на крайна точка.

 ( пълен текст » още 4948 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Като дете ходех при служебните зъболекари на родителите ми и при роднини в провинцията. Резултатът - мъртъв зъб в десети клас, десет пломби до завършване на гимназия.

 ( пълен текст » още 5225 знака | 1 коментар | оценка: няма )