VI


Беше една слънчева съботна утрин през септември, когато се събудих в прекрасно настроение. Стела спеше до мен. Усмихнах се, обърнах се към нея и я целунах. Радвах се, че тревогите останаха зад нас. Помислих си, че най-доброто предстоеше и ние непременно щяхме да се възползваме от възможността да бъдем щастливи заедно.

 ( пълен текст » още 7497 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

V

В понеделник сутринта събудих Тео в осем. Както винаги той се разсънваше бавно и му подвиквах няколко пъти на висок глас, че трябва да става.
– Тео, ако не станеш, ще отида сам да взема майка ти от болницата. Днес няма да ходиш на детска градина.

 ( пълен текст » още 35568 знака | коментирай | оценка: няма ) 

IV


По обяд паркирах колата пред пицарията, в която бях и на отиване към баща ми. Влязох вътре и си поръчах двойно кафе, докато ми донесат пицата.

 ( пълен текст » още 18199 знака | коментирай | оценка: няма ) 

III

Рано сутринта чух, че някой настоятелно чука на вратата. Помислих си, че сънувам, защото едва различавах бледото сияние на зората, което плахо напираше зад прозорците. От вчерашните черни облаци в небето не бе останала и следа. Тяхното място бе заела рехава синкава мъгла, която се бе разтлала навсякъде. Стрелките на стенния часовник с махалото още светеха, но не различавах точно кой час показваха – клепачите ми лепнеха.

 ( пълен текст » още 17101 знака | коментирай | оценка: няма ) 

II

Трябва да е било около девет сутринта, когато чух отмерени стъпки, идващи от горния етаж. Баща ми слизаше във всекидневната по стъпалата. Той мина покрай дивана, стигна до един от прозорците към градината, отвори го широко, обърна се към мен и каза:
– Макс, как си? Добре ли спа?

 ( пълен текст » още 40335 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

След това отново


Това, което никой не би повярвал
това, което никой не трябваше да знае
това ще бъде същото отново
това, което никой не искаше.

Ерих Фрид

 ( пълен текст » още 23634 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Потокът бистър някога течеше
С радост ромолеше
Дума сега не смее дума да пророни
Да оплаче хората избити
Кръв от сърцето капе
Потокът кървавочервен протече...

 ( пълен текст » още 11260 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо се ужасявате, хора, и защо тъгувате? Ваша ли е вината за това предателство? Не е ваша. Моя е. Аз ги чух. Не вие. Аз чух и видях. Но сляп и глух съм бил. Винаги. И досега. Срещна ли хубаво момиче или жена, все вярвам и мисля, че тъй също е здрава, чиста и добра. Все вярвам, а то е напротив! Обичайно всегда е било красивите хора да имат черни души.

 ( пълен текст » още 23828 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпроси - например с какво е била облечена булката, какъв цвят костюм е носил докторът, ония кукли рускините дали са дошли на сватбата и още ред важни неща. Ама не, тая писателка душа няма. Добре, че работи безпогрешно СИА.

 ( пълен текст » още 23659 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава 19. – Проклятие, благословия и мория 
(пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата на Барие я прибра – тя настояваше детето ѝ да бъде погребано в родното село, където живееше със съпруга си. Рискът от пътуване скоро след раждането беше голям, но повече не можеха да чакат.

 ( пълен текст » още 11456 знака | 1 коментар | оценка: няма )