XXXXI

Знаеше, че няма обратен път назад, но докато отваряше очи, Ел не спираше да се моли, това, от което най-много се боеше, някак да ѝ се размине.
- Свършихме си работата, нали шефе? – раболепнечеше пред някого Горилата – не ни ли се полага нещичко по-така в замяна?
- Омитайте се и двамата!
Гласът накара Ел да изтръпне, а ледената ръка сви сърцето ѝ.

 ( пълен текст » още 27506 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXXIX

- Трябва да я намеря!
Категоричността в гласа на Радея учуди Постимус.
- Но мила моя, ние не знаем къде е. Много е рисковано да напускаме това място.
- Усещам, че нещо не е наред.
- Вероятно връзката с тялото ти не е съвсем прекъсната.
- Усещам хлад и стягане в сърцето. И пареща болка ето тук – Радея показа дясната си скула и брадичката и леко я разтърка с пръсти.
- Не знам какво се случва, но знам, че не трябва да мърдаме от тук. Обещах на Рамус.

 ( пълен текст » още 6768 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXXVII

- Разбира се, че ще се справи! Тя притежава силата на сътворението, а и ти си я обучила добре.
Сигурността в гласа на Богинята-майка успокои донякъде Мария.
- Знам, че е така, но помниш какво беше на Голгота, нали? Сърцето ми още кърви на кръста.
- Но тогава синът ти беше сам. А сега тя е с него.
- Никак няма да ѝ е лесно…

 ( пълен текст » още 10070 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXXVI

Ел не се чувстваше особено комфортно в тялото на Радея, но се опитваше да свикне. Никой не знаеше колко време ще отнеме изпълнението на плана им, затова трябваше да овладее огнената си същност и да се приспособи към фините движения и ангелската мекота, които на моменти я изнервяха.
- Може би по-нататък ще ти стане по-лесно – успокояваше я Мираел, докато се опитваше да разбере дали не е опасно да продължат.
Бяха стигнали края на гората, но вместо да се разреди, мракът все повече се сгъстяваше.
- Винаги ли е така?- попита го шепнешком.

 ( пълен текст » още 7301 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази промяна често се случва в планината. Ярка, страховита мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен тътен.
-Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка, криех главата си под възглавницата и сега го правя.- тя пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.
Като че ли всички светкавици и гръмотевици на света се събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко по-надолу встрани от пътя имаше малка страноприемница, добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано, натиснах газта.

 ( пълен текст » още 4727 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXXIII

- Не знам – Постимус се почеса замислено по брадата – Може и да си прав, но дали ще си струва риска?
- Трябва да опитаме – решително го прекъсна Ел – Спомняш ли си, Радея?
- Не съм съвсем сигурна, но аз също мисля, че трябва да опитаме.
Всички много внимателно бяха изслушали плана на Мираел.
- Но цялата тежест ще падне върху вас двете – не беше съвсем доволен Рамус.

 ( пълен текст » още 5469 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Спускахме се от другата страна на планината. От тази страна стръмнината беше по-голяма, движението ни напомняше едва ли не спускане при скиорски слалом.
-Ти наистина си малко луд. Един мил луд.-каза го с най-очарователната нотка на гласа си.

 ( пълен текст » още 3944 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXXI

- Той ще се справи – гласът на Богинята-майка звучеше уверено.
Михаил, колкото и да се съпротивляваше, беше довел старата Амба при нея.
- Това е кощунство! – продължаваше да недоволства. Какво ще Му кажа сега?
- Успокой се, сине! И остави това на мен.
После погледна с майчинска загриженост старицата:

 ( пълен текст » още 6583 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Навлизаме все по-дълбоко в пазвата на планината. Върховете висяха над нас, изглеждаха толкова близо, създаваше се впечатление, че ако протегнеш ръка ще ги
докоснеш и в същото време бяха така недостижими, пробождайки небето. Момичето, допряло лице до предното стъкло, с широко отворени очи, поглъщаше уникалната гледка. Намалих скоростта и спрях. Нека удължа удоволствието, което изпитваше в този красив миг.

 ( пълен текст » още 4998 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пътят, по който тръгнахме, се насочваше към планината, надвиснала над нас. Усещането беше много различно. Нямаше я монотонността на магистралата, декорът се сменяше често. Обзе ни спокойствие, романтичност, даже усмивката на момичето не напускаше красивото и’ лице. Тя просто сияеше, тихичко пригласяше на мелодичната песен, извираща от тонколоните. Нова игра на природата, предизвика нашия възторг и ни предложи неповторимо забавление.

 ( пълен текст » още 5233 знака | коментирай | оценка: няма )