Гергана остана сама. Едва дочака да стане осем часа и позвъни на докторката. Струваше ѝ се, че тя знае и може всичко - че ще ѝ помогне, ще я успокои.
-Може ли да дойда да поговорим? – попита я шоколадовата красавица. – Спешно е.
-Разбира се – отговори жената спокойно. – Днес работя следобед. Чакам те на кафе.
Девойката взе такси и скоро двете седяха на балкона с чаша ароматна течност в ръцете. Морската нимфа разказа развълнувана какво се бе случило. Възрастната жена се облегна на стола замислено, погледна я през тънките рамки на очилата и заговори:
-Вероятно се е обадил Костас по нареждане на Юлия. Това е един много богат човек от Тесалоники, с когото тя имаше дългогодишна връзка, преди да си загуби ума по Алекс.

 ( пълен текст » още 9465 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ранната утрин на Новата година още нямаше минувачи по улиците, но се усещаше надежда за по-добър живот във въздуха.
Слезе от автобуса премръзнал. Мина покрай площада, където от снощната фиеста се търкаляха бутилки, хартии, опаковки от чипсове и вафли. Служителите по чистота щяха да имат доста работа.

 ( пълен текст » още 25889 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Събудих се от слънцето, което озаряваше стаята ми. Не помнех никога сънищата си и това също не ми се струваше нормално

 ( пълен текст » още 24829 знака | оценка: няма ) 

Глава 2
Слънцето блестеше ярко на небосвода този следобед, когато прекосих алеята с детски

 ( пълен текст » още 25995 знака | оценка: няма ) 

Алекс гледаше как Юлия оставя пакетите под елхата и се извинява на Гергана като в забавен каданс. Чуваше сърцето си и си заповядваше да бъде спокоен, а не можеше. Виждаше я тук, но не знаеше къде ще е утре. Дали само минава, колко ще остане? Какво бе станало с турнето в Париж? Много въпроси и предчувствие, че радостта ще бъде кратка, го караха да трепери въпреки топлината в стаята. Попиваше смеха на цигуларката и усещаше жажда, каквато изпитват само влюбените. Гергана преглъщаше учестено. Губеше битката! Алекс не я обичаше като жена. Но как искаше зеленоокият да е щастлив!

 ( пълен текст » още 21619 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава 1
-Не мога да повярвам! – възкликна Ан и разтвори с ръце завесата от перли, която отделяше сепарето от останалите.

 ( пълен текст » още 20124 знака | оценка: няма ) 

Чувайки името "Мунчо", Авторът не можа да се въздържи да не направи малко Отклонение от темата на романа. Отклонение посветено на родния му град който той бе напуснал толкова, толкова отдавна, но все още съхраняваше у себе си топли и малко сантиментални чувства за него.

 ( пълен текст » още 7366 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Една сряда Гергана се престраши и звънна на адвокат Петрова.
-Заповядайте – любезно я покани юристката. – Чакам ви в офиса.
Седяха една срещу друга. Гергана беше спокойна. Адвокатката се чудеше откъде да започне. Имаше доказателствата, че девойката е дъщерята на сестра ѝ. Но как да ѝ го каже. И как да скрие кой е баща ѝ и защо при леля адвокат се бе оказала в детски дом.
-Поканих ви, защото знам коя е вашата майка – започна направо юристката.
-Нима? – опита се да бъде спокойна Гергана, но сърцето ѝ се разтуптя.

 ( пълен текст » още 23626 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

След краткото Отклонение, ето ни отново при Основната тема:
"Старчески Дом №3" и неговите "Безсмъртни Обитатели".
След Рок концерта, нека видим как стоят нещата с Изобразителното изкуство. Техният представител в Дома бе художничката Фрида, както всички я наричаха с любов. А тази любов бе напълно заслужена, както ще се убедите сами.

 ( пълен текст » още 12546 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят, знаеха, че утре ще отидат до поликлиниката, а после ще вземат кученцата. Трябваше да огледат и няколко имота, подходящи за Център за работа с деца. Отново само работа можеше да ги спаси от мъката.
И двамата спаха неспокойно. Обръщаха се, събуждаха се, а мисли като светкавици не им даваха мира. Алекс се измъчваше от съдбата на Мухарем.

 ( пълен текст » още 29200 знака | 1 коментар | оценка: няма )