Потокът бистър някога течеше
С радост ромолеше
Дума сега не смее дума да пророни
Да оплаче хората избити
Кръв от сърцето капе
Потокът кървавочервен протече...

 ( пълен текст » още 11260 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо се ужасявате, хора, и защо тъгувате? Ваша ли е вината за това предателство? Не е ваша. Моя е. Аз ги чух. Не вие. Аз чух и видях. Но сляп и глух съм бил. Винаги. И досега. Срещна ли хубаво момиче или жена, все вярвам и мисля, че тъй също е здрава, чиста и добра. Все вярвам, а то е напротив! Обичайно всегда е било красивите хора да имат черни души.

 ( пълен текст » още 23828 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпроси - например с какво е била облечена булката, какъв цвят костюм е носил докторът, ония кукли рускините дали са дошли на сватбата и още ред важни неща. Ама не, тая писателка душа няма. Добре, че работи безпогрешно СИА.

 ( пълен текст » още 23659 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава 19. – Проклятие, благословия и мория 
(пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата на Барие я прибра – тя настояваше детето ѝ да бъде погребано в родното село, където живееше със съпруга си. Рискът от пътуване скоро след раждането беше голям, но повече не можеха да чакат.

 ( пълен текст » още 11456 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седнал на стола в градината в топлия февруарски следобед. Две хиляди двадесет и втора година – 23 февруари. Месеците хвърчаха като есенни жълти листа, отлитаха дни и нощи. Огънят, на който се печеше от няколко месеца, не само не угасваше, а се разгаряше с по-страшна сила.

 ( пълен текст » още 17035 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките му плещи. Санаториумът, както наричаха клиниката, даде работа на всеки дом – докторът държеше възстановяването на болни след КОВИД и онкологичните случаи да се хранят с чиста храна от градините и стопанствата в селото.

 ( пълен текст » още 14393 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата бюрокрация и да закупи старческия дом на баира над селото, да го ремонтира по европейски стандарти и да започне лекуването на болни след КОВИД и рак.

 ( пълен текст » още 15839 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на дежурство, а съседи се бяха оплакали от засилваща се неприятна миризма от апартамента му. Самотник, без близки, той бе оставил всичко, което има, на младия Арсов – жилищата – неговото и на починалата му майка, тефтери с бележки, книги, изследвания, сметки в чужбина, ценни картини и монети.

 ( пълен текст » още 9463 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе направил чудото, за което се молеха. Предстоеше операция, после имунотерапия, арт терапия и всичко щеше да бъде наред. Ако не бе промяната в Барие, която се дистанцираше от него, капсулирайки се в своя собствен свят. Напоследък дори избягваше да разговаря с Емануил. При всеки опит за сближаване го отблъскваше рязко. Вероятно ѝ напомняше болестта и борбата с нея.

 ( пълен текст » още 13716 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(декември 2019 г. – януари 2020 г.)
 Доктор Арсов глътна хапчето с вода. Главата го цепеше от недоспиване, напрежение и отчаяние. Декември му носеше хубави и лоши дни. Не му харесваше как Барие се променяше с всеки изминал ден. Тревожеха го новините от Ухан, Китай. В клиниката беше ад. Семинарът във Вършец му позволи да завърже важни връзки с редактори на списания и колеги от чужди клиники. Кариерата му щеше да тръгне нагоре скоро. Ако сърцето му издържи. Вместо да чака среща с Мария, трябваше да я намери.

 ( пълен текст » още 17766 знака | 1 коментар | оценка: няма )