... какъв фасон ме е измислил Бог,
дали за мене мислил е изобщо? –
ударил ме е с двеста волта ток
и ме е хвърлил в мъчната си общност,
и – ей ме, на! – ухилен до уши,

 ( пълен текст » още 772 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Не идвай жален повече при мен!
Домът ти във сърцето ми го няма.
Затрих го като спомен омерзен,
разчистих пустотата ми голяма.

 ( пълен текст » още 603 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Чувам стъпките ти тихи, сякаш идваш до вратата.
Не намирам смисъл да го правиш, аз не вярвам вече в чудесата.

 ( пълен текст » още 477 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Годинките не ги броя
макар да станаха бая
и не години ми тежат
а страхове за тоя свят

 ( пълен текст » още 422 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... като че ли от изгрева дошли – със залеза от мен ще си отидат
девойчиците с вейнати поли, по-мекички от лен и микрофибър,
един ужасен варненски сархош, нонстоп – от понеделник до неделя,
ще си ги мисля в пролетната нощ, додето зъзна в своята постеля,
ще ги обичам все тъй див и млад! – поел след тях във тихия следобед,

 ( пълен текст » още 706 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина

Не гледай
във формата на очите ми!
Те са облаци гладни

 ( пълен текст » още 1327 знака | коментирай | оценка: няма ) 

А времето си има недостатък –
че не тече в обратната посока,
и хубавите мигове са кратки –
почти като дъгата светлоока.

 ( пълен текст » още 735 знака | коментирай | оценка: няма ) 

РОЗАТА
Къде изчезна, малък принце?
Без тебе дните са студени
Звездите светят по различни
Не грижи никой се за мене.

 ( пълен текст » още 766 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Небето се топи от сиротни криле
неизлюпени,

 ( пълен текст » още 734 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)

 ( пълен текст » още 610 знака | 1 коментар | оценка: 5 )