Разказ за безсмъртният старец

Стоглавата ламя на сушата беше понесла на огнените си езици цялото село. Замлъкнаха дори птиците от жега и страх. Облаците висяха като пламнали гущери и кървяха над нивите. В прегръдката на невидимите пламъци издъхваше и всяка живинка.

 ( пълен текст » още 6319 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В райската градина не растат цветя. Само ябълки.
Ева и змията изпълзяха. А Адам търси смокинята.
Пеперуда лети. Пролет е. Любов и Живот назаем.
Само едно ребро не стига за масраф. Но е късно...

 ( пълен текст » още 573 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Къде майтап, къде наистина,
ако възникне нявга спор,

 ( пълен текст » още 539 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Лирична проза

Монахинята пристига на морския бряг, за да изпрати залязващото есенно слънце. Тя е щастлива без да знае това. Обича да стои на Вълнолома и да наблюдава морето и ветрилото на прелитащите чайки.

 ( пълен текст » още 3828 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Колко му е лятото
да стане на момче!

 ( пълен текст » още 307 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Да съм като другите деца, когато те са добри. Да не съм като другите деца, когато те са лоши.

 ( пълен текст » още 1089 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато ангелите тихо плачат,
се търсят спомени в залива на мечтата

 ( пълен текст » още 480 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

1. Когато премълчавам неизвестността си, аз съм полегнал на Никокас под Олимп.
2. Добре е другите да се питат защо не ме изучават, отколкото защо ме изучават.
3. Когато оставам сам със себе си аз не съм самотен, самотен съм когато съм сам.

 ( пълен текст » още 413 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Обичам лятото,но ми липсва есента,
посрещам я със отворени обятия,
есенните лъчи като остри копия,
пронизват зелените листа
и ги превръщат във злато.

 ( пълен текст » още 671 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.“ - Сузуки

Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето? Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има своя сянка. Но… невидимото, преображенията на духа в сърцето, са винаги млади и красиви. Все по-млади и по-красиви с всеки изминат ден, месец, година. Кое си ти? Кое съм аз? Видимото? Или невидимото?

 ( пълен текст » още 2461 знака | коментирай | оценка: няма )