Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
... защото късичко живях – и ненадейно ще си ида –
една вихрулка пътна прах, и кротък залез върху рида,
светулка в тихите треви и бръмбар във момчешка шепа,
с печален въздъх – се ла ви, ще ме покрият нявга с крепа,
Заредих се за няколко века, купих две-три шишета "Smirnoff",
тоалетна хартия – "Емека", микс от моркови, лучец, картоф,
тарга олио – май, "Калиакра", прах "Ленор", тоалетен сапун,
и дано да отмине – очаквам, най-подир тоя COVID-тайфун! –
към кутията сокче на "Капи" турих малък пакет брашънце,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 5
Всичко: 439
Онлайн сега:
.JPG)
