Животът -
виелица всевластна

 ( пълен текст » още 423 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

по бялото в очите на съдбата виждаш зимата
обрулила с последната мелодия в къдриците на вятъра живота

 ( пълен текст » още 529 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Дъждовно. Есенно. Тъгуват котките.
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.

 ( пълен текст » още 522 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В брадясали мъгли потъна Варна,
вони на изгорял бензин и дим,
а ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим,

 ( пълен текст » още 819 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.

 ( пълен текст » още 714 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Във тази огромна държава, на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата ù да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,

 ( пълен текст » още 604 знака | оценка: няма ) 

Тъй кротко и тихо замина си ти…
Знам, мъките бяха ти много!
А нас ни остави – сиротни, сами...
да съчиняваме…надгробно слово…

 ( пълен текст » още 728 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.

- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше в Машино-Ремонтния Завод „Петър Боюклиев“ – ха сега да им вида как ще си отварят лимонадите.

 ( пълен текст » още 5840 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.

 ( пълен текст » още 583 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Оставям се в ръцете на съдбата
и ставам кротка кат овца,
ще слушам как расте тревата,
и как вали дъжда,

 ( пълен текст » още 692 знака | 1 коментар | оценка: 5 )