"Отново е Пролет. Земята е като дете,
което знае поеми наизуст"
Райнер Мария Рилке

 ( пълен текст » още 844 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Когато бях дете, получавахме само по един подарък, и то за Нова година. Затова мечтаехме за празника месеци преди това. Пишехме писмо, оставяхме го в пощенската си кутия и чакахме с трепет. Знаехме, че подаръците ги купуват родителите, бабите или дядовците ни, но пак оставаше надеждата, че в празничната нощ се случват чудеса и може да получим и онова, за което мечтаем.

 ( пълен текст » още 5360 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Вечерите през летните ваканции на село бяха безкрайни. Къщите се пълнеха с деца, бабите варяха компоти и сладка на двора или улицата, а децата си разказваха страшни истории за сенки, докато чакаха да ги повикат за вечеря. Това обикновено ставаше късно, защото преди стъмване бабите и дядовците поливаха градини, прибираха компоти или хранеха домашни животни.

 ( пълен текст » още 4461 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Кукуряк, кукуряк
пролет си ми мил и драг.
Занеса ли те във двора,

 ( пълен текст » още 150 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Малък Гошко е юначе
и в градината не плаче.
Сутрин майка си не чака,
рано сам се буди в мрака.

 ( пълен текст » още 575 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Още в детската градина бяхме неразделни - трите верни приятелки Пи Пи Пи – Петя, Поли и Пепи, въпреки че не си приличахме въобще – Петя бе мургава, с черни очи като маслини; Поли беше с кафяви очи и къдрава коса, а аз бях руса и зеленоока. Това не ни пречеше да сме неразделни и в игрите, и в белите. В детската градина бяхме атракция на всяка празнична програма - обичахме да пеем, танцуваме и да разиграваме приказки. Най-много се забавлявахме да имитираме животни и птици. Бяхме доволни, ако успеем да стреснем някого, като мяукаме или лаем.

 ( пълен текст » още 4318 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

С математиката бяхме скарани от много години, но нещата се влошиха опасно, когато смениха учителката миналата година. Тя ли не обясняваше ясно, аз ли не слушах внимателно, но неусетно се оказах в редицата на двойкарите.
След поредната родителска среща семейният съвет строго реши, че трябва да се подобрят нещата. При това бързо.

 ( пълен текст » още 5586 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Дядо имаше далечна братовчедка, която идваше всяко лято на гости у нас заради калните бани. Беше претенциозна, сякаш идваше не от малко градче в Северна България, а от центъра на Париж. Баба приемаше с въздишка новината за нейното пристигане, обявявано задължително с телеграма, но заявяваше утешително:
— Поне ще е само за седмица.

 ( пълен текст » още 5389 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за да не съм в часа по този така полезен предмет.

 ( пълен текст » още 4970 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разговора, та тогава той да набере желания телефонен номер.

 ( пълен текст » още 4766 знака | 2 коментара | оценка: няма )