Може би само за утвърдените и възхвалявани от всички като "светила в литературата" писатели този въпрос изглежда излишен и глупав, защото отговор на него вече са дали по един или друг начин отзивите на издатели ,критици и най-вече бройката издадени екземпляри... А за всички останали писачи? Тези никому неизвестни ентусиасти които не щадят време и усилия за да съчиняват какво ли не и да го излагат по разни интернет форум - просто защото това им идва "отвътре" и не им дава мира докато не го споделят? Как стоят нещата при тях по този въпрос? Тъй като и аз самият се числя към тази многобройна група, ще се опитам да поразсъждавам на глас по темата.

 ( пълен текст » още 5893 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Ако бог върне поне ден или дори час,
бих ти казал всичко, затаило се в мен,
най-близък и най-верен, татко мой роден.
Помня детството, ръката ти, топлината и,
как се държах за нея и беше толкова светло.
Вдигаше ме високо в небето на раменете си
и целият свят ми се струваше приказен.
Нищо не се сетих да ти кажа в онези години,
нещо ми пречеше – глупост, дявол знае какво.

 ( пълен текст » още 2226 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В купето за Берлин бяхме само двама: изтупаната лелка до прозореца и аз, който придремвах на меките седалки 1-ва класа, платени великодушно от службата преводи, където заработвах някоя и друга източна марка. Влакът вече беше потеглил, когато той се намъкна вътре. Имаше вид на началник средна ръка, около 40-те, облечен доста елегантно за гедерманец. Освен необичайно светлото сако, носеше в ръка черно палто от лицева кожа и плоско куфарче в същия цвят. Пътникът поздрави, хвърли палтото и куфарчето си върху мрежата и се разположи срещу мене, след което огледа обстановката.
      

 ( пълен текст » още 4839 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Притихнала съм някак уморена... отлюспват се дух сила гордостта...
а суетата вехне осланена . Пресели се в прокъсани платна.
Подскача корабът по гънките ...а фарът не премигва ....тъмнина.
Водата е отмила стъпките... но все приижда приливът... вълна подир вълна.

 ( пълен текст » още 906 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

XXXVI

Ел не се чувстваше особено комфортно в тялото на Радея, но се опитваше да свикне. Никой не знаеше колко време ще отнеме изпълнението на плана им, затова трябваше да овладее огнената си същност и да се приспособи към фините движения и ангелската мекота, които на моменти я изнервяха.
- Може би по-нататък ще ти стане по-лесно – успокояваше я Мираел, докато се опитваше да разбере дали не е опасно да продължат.
Бяха стигнали края на гората, но вместо да се разреди, мракът все повече се сгъстяваше.
- Винаги ли е така?- попита го шепнешком.

 ( пълен текст » още 7301 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В моето далечно детство,
поучително бе средство
стихчето за баба Мравка
и Щуреца със гъдулка.
(Или може би, с цигулка)?

 ( пълен текст » още 1054 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Напразно шепнат ветровете
навред по градските площади,
че пролетта закичва с цвете
дървета, храсти и огради.

 ( пълен текст » още 631 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази промяна често се случва в планината. Ярка, страховита мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен тътен.
-Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка, криех главата си под възглавницата и сега го правя.- тя пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.
Като че ли всички светкавици и гръмотевици на света се събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко по-надолу встрани от пътя имаше малка страноприемница, добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано, натиснах газта.

 ( пълен текст » още 4727 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Като орел крилете си разперил
Марин Кадиев сякаш бди над нас,
в историята истини намерил,
омайва ни с приятния си глас.

 ( пълен текст » още 882 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В бялото градче Балчик,
чул се моят първи вик.
Градът бил на Дионисий*,
тъй че той ме е орисал.

 ( пълен текст » още 1884 знака | 1 коментар | оценка: 5 )