VIII
Радея отвори очи и стреснато се огледа.
В стаята бе тъмно, а дъждът свирепо плющеше по стъклата.
„Отдавна не сме имали буря” – помисли си тя, докато залостваше прозорците, а очите ѝ отразяваха светкавиците, които раздираха небето и осветяваха огъващите се клони на дърветата в градината.
Трябваше да ги предупредят от института, но тя нищо не беше чула. Дали останалите жители на градчето знаеха? Знаеше ли Рамус?














