Автор: Ибро Сухополяц – Босна и Херцеговина
(превод от хърватски)

Есен е.
За дървото на живота е тежко още

 ( пълен текст » още 2259 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Вървим със теб главите свели,
срещна ни случайно този ден,
мислите ни като ловни мрени
на спомена са днес във плен.

 ( пълен текст » още 668 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Настигнаха ме думите почти,
изменчиво дмусмислие догонили.
Живеят те без въздух и мечти,
родени на мълчание в отробата.

 ( пълен текст » още 630 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В продължение на няколко дни, с баща ми обсъждаме колко субективно е възприятието дали човек е свободен или роб. Днес, той ми изпрати следната притча, която съкращавам до основното послание:

 ( пълен текст » още 3215 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Някой е казал, че културата е набор от детайли. Спомня ли си за детсвото, в паметта ми изплуват десетки и десетки подробности от квартала, където живеех, всеки от които е само като един пиксел от панорамна снимка, но неизменно зареден с квант емоция и настроение.

 ( пълен текст » още 7458 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дарбата да рисува с мисълта си го приспа
и той реши да прескочи летвата непозволено
но си прости на ръба на мига
и по извивките на въображението си

 ( пълен текст » още 997 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му прозвучаха малко страшно, макар че само можеше да предполага за какво се отнасят.

 ( пълен текст » още 14551 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, към 40-50-годишна дебеланка, която винаги си наемаше шезлонг заедно със също тъй червенокоса приятелка.

 ( пълен текст » още 3715 знака | оценка: няма ) 

***
Смехът ти -
бисер

 ( пълен текст » още 129 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Един копнеж като море
събира дланите ни в мида,
седефа грее, без да спре
и през мечтата ще го видим  

 ( пълен текст » още 243 знака | 1 коментар | оценка: 5 )