Изливат се студени есенните дъждове
по хълмовете на оголените дни до кости.
Подгизнала от облачния плач, земята,
водата на дъжда не може да поема вече.
Омръзна ми да съм прашинка от праха!
Омръзна ми някой да проповядва простотия!
Омръзна ми да бъда спящ свидетел днеска!
ОМРЪЗНА МИ ВСЕКИ ДА МЕ СОЧИ - ИЗДЪНКА СИ, ОТРЕПКА!