Когато се почувстваш неразбран

 ( пълен текст » още 455 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Дъжд се ливне, сякаш из ведро,
мълния ни стресне,
възпламени близкото дърво.
Градушка - буци лед,
не ни трябва сладолед.

 ( пълен текст » още 482 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Ще бъда блажен, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.“

Екзарх Антим Първи

Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител
монах е станал и от този час
приел е името Антим. Учител

 ( пълен текст » още 1494 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Приятно е...
В прегръдката на
дрехата любима,
човек да се озове.

 ( пълен текст » още 160 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Самотен стоя в безмълвна стая

 ( пълен текст » още 996 знака | коментирай | оценка: няма ) 

изоставена

 ( пълен текст » още 101 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Прелитаха над над хора и цени,
над рафтове, над каси и колички.
Под купола се стрелкаха врабци –

 ( пълен текст » още 439 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Глава 2. - Акт за раждане
Блокът ги посрещна с равнодушно мълчание. Още не бе отворил клюкарски очи и за първи път Алекс не помисли за себе си. Не му пукаше от любопитството на съседите. Ала сега бе различно. Не се прибираше с клиентка. Мисълта дали ще ги види някой, го караше да трепери за непознатото мъниче, чиято съдба зависеше от него в този момент.
Лятната вечер се оттегляше на пръсти и утрото измамнически разтваряше очите на слънцето. За първи път му се искаше да не съмва.

 ( пълен текст » още 20339 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!

 ( пълен текст » още 553 знака | коментирай | оценка: няма ) 

     „Да запомня паролата?“
     Няма да я помниш, бе!
     Няма!
     Колко пъти да ти го повтарям, кретен силициев!
     Аз си помня паролата, ама той не може да запомни, че не искам той да ми я помни и всеки път ме пита. Вече кликвам върху „не сега“ без да чета въпроса му. Някой ден така по инерция ще отсвиря някоя фейска, която ме кани на вечеря, на това съм способен, да...

 ( пълен текст » още 4647 знака | 1 коментар | оценка: няма )