Фотографът Асен Вълев се изненада приятно, разбирайки, че ще получи модела на двойно по-ниска цена от стандартната. Дамата бе атрактивна – стройна, с приятни форми, симпатично лице и гъста, права, медно руса коса. По имейл бяха пристигнали няколко снимки, на които тя лежеше гола на огромно легло, застлано с лилав чаршаф. Впечатляваща гледка! Смяташе да направи едночасова сесия с нея и най-добрите снимки да включи в новата си изложба на актова фотография.

 ( пълен текст » още 12619 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тук няма кръст. Обезкостена църква.
Поникнал храст в отломките – за цвят.
Стени с избодени очи замръкват.
Плач на олтар в ръцете на Пилат.

 ( пълен текст » още 765 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(завършено през юни)

Не си се извинил, но няма нищо.
Ще си повярвам, че си ми поискал прошка.

 ( пълен текст » още 553 знака | оценка: няма ) 

Моят влак, с който пътувам във времето на безвремие, с ВИП класа, една скромна първа класа, спален, вагон-ресторант, десетина вагона втора класа и много от така наречените "конски вагони", постлани със слама и без таван. За пенсионери и безработни. Този влак вече трийсет години пътува за никъде, бавно пускайки мазен дим и ритмично трака трак трака трак, няма край няма как, трака трак няма как трака трак...

 ( пълен текст » още 1780 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ослепелите духом
поставят по пътя скали,
за да няма надеждата никога проход.

 ( пълен текст » още 400 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

млъкна птичият хор

 ( пълен текст » още 47 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.

 ( пълен текст » още 764 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Връщайки се назад към юношеските ми години, отчетливо си спомням много интензивно и всеобхватно чувство – искам да променя света. Как? Към по-добро. Кое е по-добро? Всички хора да са щастливи. Как да стане? От всеки му според възможностите, на всеки му според нуждите.

 ( пълен текст » още 1836 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Някога, преди много години думите са имали сила. Силата да създават светове. А след това ние разрушихме тези светове и изградихме градовете си върху тях. В многословието ни се роди лъжата и думите на хората се превърнаха в бледи сенки. Нечертаещи път и неносещи надежда. Но ние продължаваме да бъдем с високо вдигнати чела в своята безпътица, за да не скърбим за нашите грешки, грешките на дедите ни и тези на нашите деца. Защото невежеството лесно се предава от поколение на поколение.

 ( пълен текст » още 28139 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони

 ( пълен текст » още 566 знака | коментирай | оценка: 5 )