Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
... с ужасната илюзия, че съм необходим – като за спешен случай,
изгледах новините с Доналд Тръпм и Ким Ир Сен, корейското му куче,
как Путин се сдоби със ореол – и Бойко вкара автогол от дузпа,
как Папата ще срещнем с хляб и сол, че вече ни е писнало от чувства,
преди да се отвеем – яко дим! – из сънищата – подир чай от мента,
... на бяло ти го пиша с чер молив, че шарените свършиха, за жалост,
тръгни си, мила? – краят е красив, щом като тегли повод за начало,
дълбаем с тебе каменлива пръст – но изворчето все така не бликва,
през тръните понесъл своя кръст, със всеки ден превръщам се в реликва,
по-тих и от музеен експонат – с луличката, с моливчето, с тефтера,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 105
ХуЛитери: 8
Всичко: 113
Онлайн сега:
.JPG)
