... някъде линейката пищи, сигурно за мен пищи, любима,
главната ми лекарка си ти! – и съм благодарен, че те има,
нямам нужда от диазепам, стига ми това – да си до мене,
в мен един човек ужасно сам в сънищата мои нощем стене,

 ( пълен текст » още 809 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Пoлитичecкaтa вoля и взaимнoтo cътрудничecтвo мoгaт дa бъдaт нaпрaвлявaни и укрeпeни зa прeoдoлявaнe нa изoлaциoнизмa, индивидуaлизмa и идeoлoгичecкaтa кoлoнизaция, кoятo пeчaлнo хaрaктeризирa твърдe мнoгo cъврeмeннитe дeбaти."
Папа Франциск

 ( пълен текст » още 3783 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Едно сърце, а толкова отрова…
И как до днес съм жива аз не знам.

 ( пълен текст » още 1037 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вървиш по улиците – непознати улици с непознати здания – само имената и то не всички, ти подсказват, че някога този град е бил твоят град, в който по твоите улици са минавали твоите хора.

 ( пълен текст » още 1694 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

*
щурец ли чух през януари
или тревата пази слух за летния му помен

 ( пълен текст » още 294 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

... не ми е съдено да знам какво от мен светът ще помни –
дали е стих в хорей и ямб, надиплил думите ми скромни,
дали разчорлен стрък брада – или вечерните три бири,
бях нявга конче без юзда, в чиято грива вятър свири! –

 ( пълен текст » още 780 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Спри, спри бурята!
Укроти вълната на прилива,
отвори топлия

 ( пълен текст » още 1368 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Борката, бе, Борката! – онзи сополанко, дето викаше на маслините „четвърт“! И то порасна бе, едно засукано ергенче стана – гимназист! И такова едно гъзопересто, отракано, а мелницата му – не мож’ я спря. Пък, как ходи – същинско декоративно петле, гвардейците пред мавзолея ще засрами, ами да – като едното нищо! То, другояче не можеше и да бъде – три дена го ражда майка му и го изтърси навръх Петльовден, та затуй Борката, като го питаш кога е роден, отговаря важно-важно: „Между първи и трети февруари“. Опасен лапищак – на мама си леля вика!

 ( пълен текст » още 5172 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа навън.

 ( пълен текст » още 6295 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Спокоен съм за идещите внуци.
Достойно минах земния си път.
Не им оставих злато във каруци,
а им оставих книги – да четат.

 ( пълен текст » още 830 знака | коментирай | оценка: няма )