&
Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията. Посвещава се на грижите за децата и чак когато те отлетят от семейното гнездо и наближи времето за пенсиониране, започва да поглежда назад – да се завръща в спомените си. Не знам дали моите ще обогатят с някой друг байт Акашовите записи, но за мен те са скъпи. Та какво е човекът, ако не сборът от всичко преживяно от мига на проплакването до последния му дъх?

 ( пълен текст » още 16904 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

От 1945 до 1990 на българина не му беше позволено да участва в нито едни демократични парламентарни избори.

 ( пълен текст » още 771 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дъждът ме намокри
до кости почти,
косата ми покрив
за нежни мечти.

 ( пълен текст » още 164 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Нявга можех,
днеска знам
но мерак ми
е голям!

 ( пълен текст » още 208 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Миг, минута, час -
Безкрайност, движеща се бавно
Напред към нищото далечно.

 ( пълен текст » още 380 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Заспал съм. Сънувам:
- По козя пътека,
аз пъпля полека.
От ужас изтръпвам!

 ( пълен текст » още 1503 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса."

Ръкопис, намерен в Акра

І

Нещо не беше наред.
Едва доловима сянка се промъкваше, в спокойствието и светлината, които царяха в залата. Необяснимо и тревожно тази сянка нарушаваше хармонията, с която присъстващите бяха свикнали.

 ( пълен текст » още 13910 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

От десет години гледам стария каменен дувар на село и си мечтая да го иззидам както трябва.

 ( пълен текст » още 1682 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Смирено, кротко
в очи те гледа,
по дланта ти чете,

 ( пълен текст » още 347 знака | коментирай | оценка: няма ) 

С лице на плод изгнил
сред хората вървя
прегърнал своята безпътица –
отивам ли или се връщам
аз вече сам не знам.

 ( пълен текст » още 480 знака | 1 коментар | оценка: няма )