Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.

 ( пълен текст » още 594 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... в душата ми нахълта кучи студ, когато ти от мене си замина,
във Варна обявиха ме за луд, крещях след теб във Морската градина,
пустинник, коленичил пред мираж в делири и във тременси несвестни,
в тръстиките на Северния плаж за теб изплаках светлите си песни,
а фарът беше толкова зловещ! – мелтемът плажа риеше с фадрома! –

 ( пълен текст » още 704 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Сине, хляба си не хвърляй -
отдавна мама бе ми казала….

 ( пълен текст » още 164 знака | коментирай | оценка: няма ) 

да
живее
мигът

 ( пълен текст » още 137 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.

 ( пълен текст » още 534 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

А небето е винаги
с добри намерения

 ( пълен текст » още 329 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Никое кътче от пространството
не желае да бъде замествано
и не сънува, че говори с пророци.

 ( пълен текст » още 481 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На 29 септември 1924 година в село Якимово 3, тогава се е казвало село Войници, моят баща Милан се е родил. Бил е на 9 години, когато баща му Петър е починал. Баба ми Стояна се е оженила за дядо ми Божин в село Чернивръх, за да си помагат и да си гледат децата, моят баща Милан и неговият син Иван.

 ( пълен текст » още 3517 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли.

 ( пълен текст » още 530 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Не влизай, недей, не кради ми от времето,
остави ме зареян далече от бремето на бит,
суматоха, сплетни и раздори,
Моят свят друг е, не ми се говори!

 ( пълен текст » още 658 знака | коментирай | оценка: няма )