Всички гласни на азбуката -
от "а" до "ъ" съм
в ръцете ти.

 ( пълен текст » още 297 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

(продължение на „Златни мостове")

Сред тучните поля копнял ли си
във августовски нощи жарки,
когато от небесните простори
се сипят Персеиди ярки?

 ( пълен текст » още 581 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В мелодия от сън и мрак,
повита в кукувича прежда,

 ( пълен текст » още 481 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Стари сме били - дали?
Стари - да, ама нали
старите вина и старите коняци
са за хора със сърца с неувяхващи мераци... !

 ( пълен текст » още 773 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Небето ми е цялото със страст,
а тялото ми е Гренландия.
Осеяно със заледени късове и стръмни падини,
в които няма звук и светлина.

 ( пълен текст » още 397 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

С поглед те каня. Подай
нежната малка ръка.
Слънце в очите играй.
Тръгваш с усмивка. Така

 ( пълен текст » още 696 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Сред алени от макове поля
завинаги да се изгубя искам,
да срещна залеза сама,
заслушана във мислите си скрити.

 ( пълен текст » още 497 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Какво ми казва чайката, която в бюрека ми е вперила очи? –
че вече свършва късото ми лято, и есента на прага ми клечи,
че – бяла кучка, зимата ще вие – прокуденица в моя стих и сън,
и аз – един клошар на царски прием, ще овършея улиците с трън,

 ( пълен текст » още 733 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Това се случи преди много години. Точно когато ставахме „зрели” хора. В смисъл, че щяхме да бъдем единадесети клас. Имам си един приятел. Ваньо. Ваньо Гаврилов. Разбира се двамата имахме и други приятели. В ония години, когато зрелите хора се обръщаха един към друг с „другарю”, ние, приятелите, се „господиносвахме”. Господин Гаврилов, това, господин еди кой си, онова.

 ( пълен текст » още 4684 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Утро щом с лъчи деня пробуди
и птичи трели стряхата огласят,

 ( пълен текст » още 402 знака | коментирай | оценка: 5 )