Преход към Социалния страх
Дотук нещата все още не са придобили необратим характер. Суеверията се превъзмогват, мечките берат глогинки, вълците биват опитомявани като кучета, а и най-тъмната нощ винаги отстъпва място на светъл ден. Но какво се случва със страха? Изчезва ли напълно, или семенцето му, посято в нашето подсъзнание, чака удобни условия, за да покълне и да се развие в грозен, бодлив храст, който да ни обвие отвсякъде с трънливите си клони?