Зора. Денят е още жажда.
Тепърва в хиляди очи
той от росата ще се ражда
и като сън ще се топи.

 ( пълен текст » още 474 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

С този текст ще ви разкажа за необходимата вяра. Никога не съм се задълбочавал в изучаването на Библията или някаква църковна догма. Считал съм, че това са писания подобни на днешните статии за светските личности и техния живот. По-нископоставените хора описват живота на богатите и известните по тяхното си време. Досадните, подробно описани действащи лица и техните действия с давност от две хиляди години, са неразбираеми за съзнанието ми на човек от 21-ви век. Мотив да се занимаваш с тях е или влиянието на роднина, или искрената вяра, че написаното е истина. Наскоро, попаднах случайно на откровението "и всичко тайно ще стане явно". Стреснах се и ме побиха тръпки. А не е ли така в наши дни? Не направиха ли компютрите, камерите, смартфоните, наблюдението от космоса така, че индивида вече не може нищо да скрие? Всичко е явно и се запитах как е станало това и какво означава. Редовете по-долу в текста са моят опит за отговор.

 ( пълен текст » още 10685 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Нощта догонва ни гореща,
но с теб танцуваме без свян.
В една случайна наша среща
мигът любовен е събран!

 ( пълен текст » още 268 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Не се опитвам
с времето да се надбягвам
защото знам,
че то ще бъде краен победител.

 ( пълен текст » още 407 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Много пътувах.
-Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,

 ( пълен текст » още 1580 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ПРОЛОГ

“И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.”
Еремия 14 глава

Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка, за да заема минимално място. Ама че легла – от старите пружини. Тялото ѝ бе опънато като струна, мускулите – напрегнати. Беше готова да скочи при най-малкия шум вдясно. Вдясно спеше дъщеря ѝ. По средата на леглото, облегната на няколко възглавници в почти седнало положение.

 ( пълен текст » още 13417 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ранния влак утрото нагази в часовете на деня. То пристигна с тропота на колелата и звънтежа на стоманените релси. Самотно и провлечено отекна надалече пискливата локомотивна свирка и събуди в мен далечен спомен. Баща ми се връщаше от нощна смяна с бял като утрото топъл хляб в ръцете. Вместо

 ( пълен текст » още 1139 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Мирише на напечени от слънце
накъсани със шепите череши.

 ( пълен текст » още 475 знака | оценка: няма ) 

Върху живи въглени стъпват краката ми,
Непоносима е болката в душата ми.
Дъждът не гаси жарта- дори разгаря я...

 ( пълен текст » още 660 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

„ Отново ли съм припаднала?” запитах се в момента, в който отворих очите си. –„ И къде да му се не види бях сега – в съня или в реалността? „ – продължавах да се мръщя. Ама, хубав сън си беше - с готини мъже! Е, може малко да бяха „изкукали”, но пък наистина бяха страхотни. И…Спомних си за болката! Зави ми се свят. Скочих ! Да, ама като го направих и за малко да ударя чело в това на някого друг.

 ( пълен текст » още 38075 знака | коментирай | оценка: няма )