... обичам те! – когато тишината се стелва благо в твоите коси,
пред роклята ти в есенна позлата във мен се ражда сякаш Дебюси,
с красивите сезони на Вивалди, в сонатите на Моцарт, Григ и Лист
готов съм да изпия две-три халби – и да ти дойда с биричката чист,
по-кротичък дори от вакло агне, да блейна кротко в твоите уши,