Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
Публикувано от anonimapokrifoff на 07.03.2020 @ 12:29:48 (51 четения) автор: giro
Патката, скъпи съотечественици, не е като пуйката; патката, така да се каже, е разпознаваема, простичка и наивна - патешкото в нея е съвсем нагледно дори.
... несъстоялият се свят със теб ми става все по-свиден –
във Варна утре по обяд да дойдеш с влакчето от Видин,
тадуф, тадуф, тадуф, тадуф! – по спирки, гари и чакални,
дано намериш някой луфт из Времената, тъй брутални? –
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871
Онлайн са:
Анонимни: 398
ХуЛитери: 0
Всичко: 398
.JPG)
