... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав,

 ( пълен текст » още 838 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

После почнаха разрушителни земетресения.Земята подскачаше като стара епилептичка.Те бяха навсякъде по света.Там където все още имаше спокойствие ,живеещите върху планетата изпращаха помощи,оказващи първоначална подкрепа на бедствуващите. И толкова.

 ( пълен текст » още 11341 знака | коментирай | оценка: няма ) 

баба беше охлювът в къщата
дядо – махалото на стенния часовник

 ( пълен текст » още 596 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Понякога прегръдките са мокри от сълзи…
ми каза и ръцете си към мен протегна.
Усети болката, която в мен крещи,
на мъката, по майчински погледна.

 ( пълен текст » още 497 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Не ще са вещите
завинаги любимите ми вещи –
докоснато на времето от пръста
среброто потъмнява,
но не и в моята коса.

 ( пълен текст » още 390 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... с подстриганото теме на черта,
обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света,
че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже,

 ( пълен текст » още 1034 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

И когато пътищата побягнат,
и когато Слънцето се скрие,

 ( пълен текст » още 10149 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръгнала съм теб да търся, Вълко!
Кошница не нося, ни наметка.
Сто пъти в гората ходих мълком,
сто пъти по все една пътека.

 ( пълен текст » още 1028 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.

 ( пълен текст » още 10192 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

рисува въгленът -

 ( пълен текст » още 36 знака | коментирай | оценка: няма )