10796. Въпреки строгите изпити не сме научили нищо полезно от историята.
10797. Животът ни свършва преди да сме събрали достатъчно жизнен опит.
10798. Погледите ни си променят направлението, а вкусовете ни са постоянни цял живот.
10799. Смъртта обича да се шегува без да притежава чувство за хумор.
10800. Речникът ни не съдържа нищо по-красиво от любовните думи.

 ( пълен текст » още 439 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сърцеболка - свита
в сянката на древните черници...

 ( пълен текст » още 815 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Хубаво е чувството, човек да крачи по родната земя. Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но и тъга има. Тъгата на отминалото време и на забравата се стели бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия човешка душа.

 ( пълен текст » още 19537 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Душата ми е тъжен кръстопът,
разпъната от срещи и раздели,
обречена да бъде все на път,
и брулена от ветрове повели!

 ( пълен текст » още 693 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Аз съм аванпоста на чувствата,
мракът от екрана на телефона,
самотният гръм без светкавица
и най-тихата мълния.

 ( пълен текст » още 589 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Минавам през лятото с боси стъпки
Като през бодлива тел… която ражда езика на мъдростта
Чертае, рисува, точкова,

 ( пълен текст » още 382 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато слезе от кораба си и стъпи на Марс за трети път този месец, Лора усети различен аромат във въздуха. Отдавна на Марс имаше атмосфера, но само децата знаеха това и само на тях беше разрешено да пътуват до там за забавление или с изследователска цел, както те си решат.

 ( пълен текст » още 3079 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Паяжинна дрипа в ъгъл потъмнял
полъх тих люлее. Топъл слънчев лъч
по стената бяла лази изтънял,
а пък аз в леглото мисля си - калъч

 ( пълен текст » още 639 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Начупено време е,
върви по капчуците,

 ( пълен текст » още 954 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше на село. Времето бе необичайно. От беломорието полъхваше тих ветрец, който придаваше мекота и топлина. Разхождаше се с баща си и честитяха на всички, които срещаха.

 ( пълен текст » още 4234 знака | коментирай | оценка: няма )