... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух,
гръдта ми ядно скърца – и кипи! – вулкан от яд, несподелена ярост,

 ( пълен текст » още 855 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Слушай, слушай, пич вица:
с мен ходи яка девица.
Шоуто почва от тука-
аз съм егати боклука!

 ( пълен текст » още 850 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато жена леко намекне, че не си прав, предстои труден избор – ако потвърдиш си обречен, ако отречеш си обречен, ако дискутираш си обречен, ако останеш си обречен, ако избягаш си обречен.

 ( пълен текст » още 857 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пиша римите проклети
за балади и сонети.
И да се не получава
бай Гецан назад не дава!

 ( пълен текст » още 838 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена,
ядем – и тъй гробовно спим, че хъркат ни дори иконите,

 ( пълен текст » още 604 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Пироните на думите
заковават изблици на
гняв,
болка,
неразбиране…

 ( пълен текст » още 458 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Когато нямаме истински дом, ние сме като безцелен скитник по пътя, който върви по един път за малко, а после по друг, спира за малко и после потегля отново. Докато не се върнем в нашия истински дом, каквото и да правим, се чувстваме зле – просто като някой, който е напуснал селото си, за да тръгне на пътешествие.

 ( пълен текст » още 1018 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Оставили госпожата да хърка на пода, доволно прегърнала котката, Жилбер и компания извършиха елегантно затваряне и решиха заслужено да се почерпят в „Дебелата Грета“.

 ( пълен текст » още 5580 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф,
търкулнаха се нейде синовете след хляба си – по чуждите земи,

 ( пълен текст » още 829 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Гълъби, гълъби бели,
преди да сте полетели
към палатите царски,
я ми кажете другарски-

 ( пълен текст » още 768 знака | 1 коментар | оценка: няма )