Времето беше прекрасно. Пупурен залез над заоблени хълмове, щедро оцветени с всички есенни цветове. Слънцето сякаш беше решило тази вечер в тяхна чест да топли доста повече, отколкото се полагаше за това време на годината. Затова всички седяха само по тениски на открито, на голямата южна тераса и се наслаждаваха на красивата гледка, хубавата музика и изисканите питиета.

 ( пълен текст » още 23165 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... някой – от незнаен номер, ми е звънкал тази нощ,
скъп приятел ли бездомен? – или стар, пиян сархош,
с рой надежди се е взирал в своя оглушал дисплей –
сам-самичък във Всемира, не дочул от мен "Здравей!",

 ( пълен текст » още 570 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кристална клетка, везана с атлаз,
стрели от гняв пулсират неуморно,
жена сред пустош, тънеща в захлас
от мрачен демон ... чезне безпризорна.

 ( пълен текст » още 659 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт, за да знам, че всичко в нея е заблуда.

 ( пълен текст » още 502 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Водата е студена, облаците зли и безпощадни,
а улиците на живота ни са страшно стръмни.
Вали ни всекидневно, но ние все сме жадни
и чакаме разсвета с души обречени на тъмно.

 ( пълен текст » още 819 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж,
над неговите древни керемиди

 ( пълен текст » още 898 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк.

 ( пълен текст » още 479 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше осемдесет килограма по-тежък от мен и половин метър по-висок.

 ( пълен текст » още 8424 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Заровили главите си във тъмното,
събираме трохички в прашното
и може би ги пазим за отвъдното,
където със усмивка борим страшното.

 ( пълен текст » още 758 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Твоят влак се задъхва
по завоите остри
на твоя стръмен
житейски маршрут...

 ( пълен текст » още 1532 знака | коментирай | оценка: няма )