Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил страхливи мълчания вик.

 ( пълен текст » още 604 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Черна сянка - свобода,
бялата я гони.
Няма да ме хванеш жива
ехото отрони.

 ( пълен текст » още 429 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В тихото на сухи водопади аз вървях в прахта
без образ цвят и звук без име сляп и глух
след сто прегърбени камили
- аз плувах -

 ( пълен текст » още 1080 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

– Кой ми чати в късен час?
– Аз ти чатим – каза Зендлю
– Марш оттук бе, спинкам аз.
– Сурни се, ще те нафрендвам.

 ( пълен текст » още 792 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ухая на дюля,
устата ми е стипца,

 ( пълен текст » още 140 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-късно екна женски писък.

 ( пълен текст » още 8793 знака | коментирай | оценка: няма ) 

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.

 ( пълен текст » още 883 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

На камъка два млади алпиниста
доказват свойто право на живот.

 ( пълен текст » още 136 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Когато цял съм стон и вик, и при това – ужасно трезвен,
мълча на български език! – Говорещият безполезник,
прелиствам мъдрите лета, преминали в мълчани думи,
по цял ден пиша – и чета библейския Мевляна – Руми,

 ( пълен текст » още 645 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава XXXVIII

Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им.

 ( пълен текст » още 31844 знака | 1 коментар | оценка: няма )