... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош,
дреме ми! – че градските сархоши ще пропият моя сетен лев,

 ( пълен текст » още 731 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци.

 ( пълен текст » още 560 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Здравейте деца, малки и големи, майки и бащи, баби и дядовци! Всички вие, които обичате приказките, елате в моята приказка. Имало едно време в нашата красива България един хубав и очарователен град, който се казвал Слънчогрей. А накрая на града се виждала една чудна гора, която се казвала Гороцвет. И ето...

 ( пълен текст » още 3851 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Здравей! - шепнат невидими устни.
Къде си? - попита невидимо той.
В сърцето ти. Знаеш, че ти ме покани...
Опитвам се тук да намеря покой.

 ( пълен текст » още 304 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Навярно съм дошъл от други свят, където всички хорица са братя,
делят си с обич сухия комат – не вярвате ли? – селфи ще ви пратя,
там хората са благи, тъй добри! – и никой не изрича лоша дума,
свят без ненавист, жажда за пари, и всеки кротко си върви по друма,
където нощем – в тихите треви – светулките танцуват компарсита,

 ( пълен текст » още 712 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

всеки зимен месец
си има по едно лято,

 ( пълен текст » още 120 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.

 ( пълен текст » още 536 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Здравейте, аз съм пролетно момиче, белоснежното и омайно кокиче! Първо от земята, аз се появявам и така пролетта възвестявам! А после започват да цъфтят и другите цветя. Зюмбюлите бели, сини, розови и жълти, даже и червени и омайна миризма на зюмбюли цъфнали се разнася навред.

 ( пълен текст » още 1414 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/на Ирина Славчева/

Не отлитай, птицо моя, много надалече!
Шепата ми – още топла, а те чакам вече.

 ( пълен текст » още 536 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани.

 ( пълен текст » още 546 знака | 1 коментар | оценка: 5 )