Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
Небето е синьо, синьо-зелено като планински вир в юлско утро и гледа отвисоко как светът се разпада, как въздухът не стига, за да дишам, как птиците пеят до полуда любовните си песни, докато се притискат в тръните на неразцъфтели рози,
12851. Блестящите идеи отразяват светлите мисли.
12852. Всичката власт в семейството трябва да принадлежи на любовта.
12853. Когато устата лъже, истината е изписана на лицето.
12854.Не се страхувайте от умните жени - те не ходят при страхливи.
12855. Чуждото ни е скъпо като свое.
... додето гледаш пролетния дъжд как тихо рохоли отвъд скъклата,
за мен навярно мислиш, че съм мъж, чиято песен вече е изпята? –
че – речено на уличен език – отвсякъде съм взел-дал, общо взето,
и ще си права! – вече съм старик, и с теб ми е щастливо на сърцето,
ако решиш, ела ми някой ден, и ме води през парка – на разходка,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 105
ХуЛитери: 8
Всичко: 113
Онлайн сега:
.JPG)
