Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
Публикувано от Administrator на 23.01.2020 @ 18:13:09 (44 четения) автор: stanina
Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете.
Някога някъде там преди стотици години над Арда примигваха в бяло светулки.
И в съня ми тревожнен трасираха хаотичните си чудеса. Небето се отваряше
и валяха теменужни копнежи. И страстни до болка желания. Утринна влажна омара
и сладостна нега попиваха в неосветените пролуки на времето. И още се криеха в стари предания детство грях и любов. Бяла магия бореше черна. Вълчан войвода препускаше
и пушките бели облачета пукаха пукаха. Стомните ставдаха чирепи девойки ридаеха
... слънцето над зимното поле си търкаля жълтото кравайче,
в пряспа сняг с уши и опашле мърда си на припечето зайче,
върху него ястребът свисти – и, наточил тежък клюн, връхлита,
в ледния пейзаж забил пети, глух – долавяш громол на копита –
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871
Онлайн са:
Анонимни: 473
ХуЛитери: 7
Всичко: 480
Онлайн сега:
.JPG)
