... каквото трябваше да стане, по радиото бях го чул,
успя без маска да ме хване най-сетне МВР-патрул! –
приложиха ми яка хватка, щом хукнах във раван и тръс,
и – щом написаха ми акта, аз им навирих среден пръст,

 ( пълен текст » още 651 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В очите на града настани се страхът,
той затвори хората по домовете,

 ( пълен текст » още 669 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

На мястото, което след дълго търсене намери, можеха да се усетят сезоните чрез ветровете им и Пламък доволен отбеляза, че не е следвал, както много пъти през живота си, просто градска клюка или чут нейде слух, за да накарат скучаещия просто да тръгне на път и да дойде просто заради самото пътуване, в търсене на разнообразие в ежедневието си.

 ( пълен текст » още 11099 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше странна птица – приличаше на киноартист. Когато го погледнеш за първи път точно това си мислиш – на кой ли известен актьор ми прилича? И тъкмо да се сетиш, той обръща другия си профил и вече не прилича на този актьор, а на друг. Или беше на писател? Не, не – художник!

 ( пълен текст » още 2860 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Всички висят по балконите,
глътка въздух, свобода,
като перла в короната
на карантинната съдба.

 ( пълен текст » още 708 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с приятели и с тях да пием бира от един долар и естествено

 ( пълен текст » още 11345 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... сигурно защото – сам и беден, си живея на един таван,
бяла гълъбица ми доведе! – старият квартален гутлабан,
казах му изчезвай! – два-три пъти, ама той не чуваше добре,
настани я – тихо да си мъти, същи цар! – връз моето сетре,

 ( пълен текст » още 687 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дойдох с подаръци и със цветя,
не бях се връщала тук цяла зима...
ти пак на двора ровиш у пръстта
и виждайки ме, пак сълза изтриваш.

 ( пълен текст » още 934 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Душа,
кой и как би измерил
въздушният ти бяг

 ( пълен текст » още 713 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Искам кротко навън да вали
в неродените сънени утрини,
а по пътя нагоре да потичат реки,
които да се вливат във сърцето ти.

 ( пълен текст » още 583 знака | оценка: няма )