Изгубена насред тълпата, оглеждам се и търся брод
да се измъкна от реката на скапания ни живот.
А хората, заровени във себе си, броят въздишките
и някак си неволно, по човешки, земята напояват със сълзи.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|