Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат.

 ( пълен текст » още 631 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Вее вятърът бездомен.
Скита в мрака неразбран.
Търси той мига съдбовен –
от любовен грях огрян.

 ( пълен текст » още 366 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... отказвам да повярвам, че светът
брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът,
мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица,

 ( пълен текст » още 878 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Божествената тишина помага на самотата ми да си побъбри в тъмното, необезпокоявана от никого. Получава се нещо като Хамлетов монолог, но не достатъчно изискан поетично, за да продължи дълго, а и съдържанието му в повечето случаи ми се струва глупаво. Затова просто се наслаждавам на малкото топло пространство, което никой не може да ми отнеме.

 ( пълен текст » още 11513 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ела на брега,искам да се сбогувам с теб,
не аз,не ти,бог така пожела.
Откъсни най-красивото цвете,ти знаеш кое
и ми го подари за последен път.

 ( пълен текст » още 788 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Те – безгрешните, невинните
не крачат по лика на земята.
ТЯ – душата наша човешка
от изповед и тиха молитва

 ( пълен текст » още 1398 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/тринадесет години без Виктор.../

Днес би бил..., би имал..., би могъл...
Но, съдбата винаги е скрита.
Този свят добър или пък зъл
го изпрати без да я попита.

 ( пълен текст » още 908 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Автор: Ристо Ячев, Македония

Ела
по времето, когато се къдри мъглявината,

 ( пълен текст » още 3209 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мислено погалих ти лицето Цъфтеше топло люляково синьо
и тъжно се усмихваха в небето Богородица и блудният и син
Бях наистина далечен по далечен и от най далечната звезда
Бях в Рай на край Света измислен вечен и блажен
се излежавах под дървото на греха

 ( пълен текст » още 1328 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... нали живея втори век – а трети няма да дочакам,
се радвам на ветреца лек и на светулчиците в мрака,
на мравката, която спи в мравуняка – и чака пролет,
на всички пролетни липи, на птиците, поели в полет,

 ( пълен текст » още 627 знака | 1 коментар | оценка: няма )