Спокоен съм за идещите внуци.
Достойно минах земния си път.
Не им оставих злато във каруци,
а им оставих книги – да четат.

 ( пълен текст » още 830 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тихо е, тихо,
небето е люлка,
вятърка свири на стръкче смразена трева.

 ( пълен текст » още 561 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Една зимна нощ
тишината нарисува
златно- лунен ескиз,

 ( пълен текст » още 578 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Наоколо наоколо търкаляха се стари кораби.
Скелети с изпочупени от лошата вълна ребра.
Думите се мятаха по пясъка за глътка въздух,
дребни рибици нанизани в простира на Света.

 ( пълен текст » още 804 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;

 ( пълен текст » още 2646 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака,

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Но... моля ви,
оставете детето да плаче!
Така и така, рецитирам бъркоч...

 ( пълен текст » още 494 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

По сръмната пътека на студа
самотен вятър спори с тишината.
Премръзналите сенки на ноща
напразно търсят път през тъмнината.

 ( пълен текст » още 570 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Свидливо, слънцето мъждука през малка облачна пролука,
и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,
от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони
къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? –

 ( пълен текст » още 769 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докато един ден Елица спря да идва. На сергията стоеше някой от братята ѝ.
Всичко вървеше според уговореното, в края на ноември Стойчо и Елица подписаха в тесен кръг, както беше модно да се казва: само тези, които бяха и на годежа, и русалката се премести във Варна при мъжа си. Техните ѝ заявиха, че не може вече да работи за тях, защото е друго семейство, а не могат да ѝ плащат. Всеки лев отиваше за новата къща и, както отдавна бяха замисляли, дано до другата есен да успеят, и една оранжерия да вдигнат.

 ( пълен текст » още 33379 знака | коментирай | оценка: няма )