Понякога прегръдките са мокри от сълзи…
ми каза и ръцете си към мен протегна.
Усети болката, която в мен крещи,
на мъката, по майчински погледна.

 ( пълен текст » още 497 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Не ще са вещите
завинаги любимите ми вещи –
докоснато на времето от пръста
среброто потъмнява,
но не и в моята коса.

 ( пълен текст » още 390 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... с подстриганото теме на черта,
обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света,
че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже,

 ( пълен текст » още 1034 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

И когато пътищата побягнат,
и когато Слънцето се скрие,

 ( пълен текст » още 10149 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръгнала съм теб да търся, Вълко!
Кошница не нося, ни наметка.
Сто пъти в гората ходих мълком,
сто пъти по все една пътека.

 ( пълен текст » още 1028 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.

 ( пълен текст » още 10192 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

рисува въгленът -

 ( пълен текст » още 36 знака | коментирай | оценка: няма ) 

устните ми говорят с шепота на портокаловите листа, помилвани от вятъра,
а сърцето скача от скалата, бягащо от преследвачи – очи, поискали сметката от битието;

 ( пълен текст » още 558 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Смирено влизам в бялата ти стая,
света́ обител, пристан за Любов.
И кой съм аз? – наистина не зная,
ще питам някой древен философ!

 ( пълен текст » още 819 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Детството ми мина на поляната над селото – огласена от глъчката на стражари и апаши. Изпотени и гладни, след края на игрите лягахме на тревата и ядяхме киселец.

 ( пълен текст » още 1227 знака | коментирай | оценка: няма )