Глава XXXII

Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите.

 ( пълен текст » още 43872 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато тя се раждаше, една ръка се протегна към небето, дръпна завесата на звездната карта и смени конфигурациите на светещи и несветещи търкалящи се тела. Уж беше зима, уж въздуха зъзнеше, а изведнъж се чу „Пук, пук, пук“. Бяха пъпките на божурите, които заглушиха пукането на яйцата на свраките.

 ( пълен текст » още 2615 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На тръгване как вихърът изду платна,
пращеше в нишките на новото сукно.
Поставил твърда длан над своето чело,
той поглед светъл впи във морската дъга.

 ( пълен текст » още 551 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Силата ти безгранична
Волно кара ме да полетя.
От високо света да погледна,
Без предел да го обиколя.

 ( пълен текст » още 202 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Страхувам се да не сънувам -
такъв си, както те желах!
Така приятно развълнуван:
хем пламенен, хем много плах!

 ( пълен текст » още 506 знака | оценка: няма ) 

... в неслуки, Господи, живях – едно мечтая, друго идва,
не ми наръси златен прах Съдбата – малка, страшна свидла,
вдън тилилейските гори и слънцето от мен отпраши,
пич, как я караш без пари? – ме питат градските апаши,

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

В института по генетика,
вярвам, че сте чули,
че се правят и кръстоски

 ( пълен текст » още 543 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Глава XXX

Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си.

 ( пълен текст » още 37878 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Усмихни се, Съдба, усмихни,
кръстопътна безпътице, моя,
че суха валиш в моите дни,
по - суха на лято от зноя.

 ( пълен текст » още 680 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мъж със маска до очите
и жена – и тя така.
Среща в парка под върбите,
някъде през пролетта.

 ( пълен текст » още 793 знака | 1 коментар | оценка: няма )