- Последният да влезе – медицинската сестра с вид на проскубана дропла се подаде от вратата на докторския кабинет и издума фразата без да внася излишна емоция.
Присъстващите десетина пациенти се огледахме с учудени погледи.

 ( пълен текст » още 4224 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Било ли е, сега ли е, или ще бъде не зная, но зная, че не може без някъде.

 ( пълен текст » още 4891 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

XXXIII

- Не знам – Постимус се почеса замислено по брадата – Може и да си прав, но дали ще си струва риска?
- Трябва да опитаме – решително го прекъсна Ел – Спомняш ли си, Радея?
- Не съм съвсем сигурна, но аз също мисля, че трябва да опитаме.
Всички много внимателно бяха изслушали плана на Мираел.
- Но цялата тежест ще падне върху вас двете – не беше съвсем доволен Рамус.

 ( пълен текст » още 5469 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Спускахме се от другата страна на планината. От тази страна стръмнината беше по-голяма, движението ни напомняше едва ли не спускане при скиорски слалом.
-Ти наистина си малко луд. Един мил луд.-каза го с най-очарователната нотка на гласа си.

 ( пълен текст » още 3944 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Искам аз да си призная:
- Снощи гледах „Кой да знае“.
Имаше въпрос, във който
питаха за две съседки.

 ( пълен текст » още 631 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не е нужно, всеки ден
да се чувствам задължен,
в сайта ХуЛи-те, например
да присъства мойто име.

 ( пълен текст » още 1310 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

XXXI

- Той ще се справи – гласът на Богинята-майка звучеше уверено.
Михаил, колкото и да се съпротивляваше, беше довел старата Амба при нея.
- Това е кощунство! – продължаваше да недоволства. Какво ще Му кажа сега?
- Успокой се, сине! И остави това на мен.
После погледна с майчинска загриженост старицата:

 ( пълен текст » още 6583 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мнозина търсят я с години
и никога не я намират....
Защото тя сама избира... кого да посети
А те дори не подозират
че дирят я където тя не е.....

 ( пълен текст » още 2458 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Навлизаме все по-дълбоко в пазвата на планината. Върховете висяха над нас, изглеждаха толкова близо, създаваше се впечатление, че ако протегнеш ръка ще ги
докоснеш и в същото време бяха така недостижими, пробождайки небето. Момичето, допряло лице до предното стъкло, с широко отворени очи, поглъщаше уникалната гледка. Намалих скоростта и спрях. Нека удължа удоволствието, което изпитваше в този красив миг.

 ( пълен текст » още 4998 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всички помним, след Десети,
как червените велможи,
метнали кожуси овчи
върху вълчите си кожи,

 ( пълен текст » още 2823 знака | 1 коментар | оценка: 5 )