Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят, знаеха, че утре ще отидат до поликлиниката, а после ще вземат кученцата. Трябваше да огледат и няколко имота, подходящи за Център за работа с деца. Отново само работа можеше да ги спаси от мъката.
И двамата спаха неспокойно. Обръщаха се, събуждаха се, а мисли като светкавици не им даваха мира. Алекс се измъчваше от съдбата на Мухарем.