Събуждам се рано, между пет и половина и шест. Навън е тъмно още. Присягам се да запаля нощната лампа. Поглеждам си часовникът. Толкова е колкото предполагах. Излежавам се. След малко чувам стъпки по коридора. Вратата на спалнята ми се открехва, но стъпките продължават и след това надолу по стълбите. Чувам, че външната врата се отваря. Пускат Пачу навън да се изпика.

 ( пълен текст » още 4164 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дъщерите на котките имат мека безшумност,
крият острите нокти в най-потайния сейф,
дотогава, когато в кехлибарите лумне
яростта към нахълтал в света им злодей.

 ( пълен текст » още 542 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... толкова чисто живея, че една салфетка на ден ми стига –
да си отрия сълзата – или да ти напиша обичам те,
може да ти съчиня стихче за несъстоялите се с теб пълнолуния,
да ти я изпратя с Par Avion по вкочанените северни ветрове,
може да ти затрябва в тролея, в таксито – за дезинфекция на душата,

 ( пълен текст » още 1389 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.

 ( пълен текст » още 914 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тук се установих и тук ще ми бъде базата за следващите няколко месеца.
Кармел
От тук ще тръгвам за разните места, които имам интерес да видя и да снимам.
Вчера бях в Salinas, родното място на Стайнбек. Направих няколко снимки в музея посветен на него. Снимах камиончето / кампер с което е обикалял Америка и в което е писал "Пътуване с Чарли".

 ( пълен текст » още 4840 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Във шубраци, сред къпини
цъфнало ми цвете.
Да го скъса градско моме
и ми се заплете.

 ( пълен текст » още 316 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Поете
и приятелю Ронсар,
оглушал съм като теб
от песните
на твоята Елена...

 ( пълен текст » още 702 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вън е тъмно.
Таласъмно.
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе.

 ( пълен текст » още 1440 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия.
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия.

 ( пълен текст » още 1190 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни.

 ( пълен текст » още 1256 знака | 1 коментар | оценка: 5 )