Усмивката й се простираше от Гватемала до Хондурас. Предположих, че е предназначена за мен, защото в пясъчната градина нямаше жива душа освен нас двамата, а вселената като цяло едва ли я заслужаваше.
Публикувано от Administrator на 08.08.2019 @ 16:19:11 (51 четения) автор: jan
След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече,
Какъв е твоят талант? Ако си го открил, си истински щастливец, ако все още го търсиш и дори се питаш дали притежаваш някакъв, значи щастието ти предстои, защото всеки се ражда най-добър в нещо. Ето, например, раждаш се някъде из ширините и дължините земни, поемаш дъх и ревваш – едни го правят оперно, други - някак по-поетично, трети - като майстори по тръбите, сифоните и каналите,...
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837
Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 1
Всичко: 403
Онлайн сега:
.JPG)
