Стоях пред вратата на бара и не можех да се отърва от усещането, че съм бил тук и преди. След кратко колебание натиснах дръжката, тя се завъртя и аз пристъпих напред. Помещението бе приятно осветено от умело поставените лампи; меката им светлина рязко контрастираше с мрачния глас на Нина Симон, който се носеше над главите ни, сякаш за да ни напомни, че тъмнината никога не отстъпва напълно.
Публикувано от hixxtam на 11.09.2017 @ 07:54:39 (135 четения) автор: tearfly
На тази гара влаковете бяха точни, закъснелите – рядкост. Първият пропищяваше в утрото и така започваше моят ден.
Живеех между релсите и ритниците на хората. Куче. Улична порода.
Ще съжалявам за всички сутрини, в които няма да се събуждам до теб. И за всички вечери, в които няма да се боря със съня, за да те гледам по-дълго как заспиваш.
За всички плажове, на които няма да те виждам да танцуваш, за всеки морски таралеж, който ще настъпваш. И за всеки залез, който ще изпращаш. Без мен.
Публикувано от viatarna на 09.09.2017 @ 19:36:38 (68 четения) автор: hristam
Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Публикувано от viatarna на 09.09.2017 @ 12:09:03 (59 четения) автор: leslieshay
Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13693
Онлайн са:
Анонимни: 55
ХуЛитери: 10
Всичко: 65
Онлайн сега:
.JPG)
