Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
... сякаш бебе разповила, плъпна тежката мъгла,
цял ден чепка мокра свила върху урви и била,
ниско – на една копраля, върху моя стар каскет
слънчицето се търкаля – сякаш бяла буца лед,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 4
Всичко: 433
Онлайн сега:
.JPG)
