Това място ви гарантира минимум 50000 показвания на предпочитан от вас текст » само срещу един SMS от 1.00 лв (без ДДС) « За повече подробности чукнете върху картинката вдясно "реклама" или върху "добави твой текст".
Публикувано от anonimapokrifoff на 02.04.2021 @ 11:19:43 (43 четения) автор: Heel
От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.
... бях нявга лудичко момче, сега съм побеляло старче,
когато слънце напече, и литвам – пухче от глухарче,
пчеличка в пролетния цвят, ви нося мед, и нямам жило,
аз имам всекиго за брат – да го прегърна, ми е мило! –
макар че радостта е кът – не ме връхлита на талази,
Взрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.
... бяхме някога Българи горди! – не понасяхме фалш и лъжи,
като псе, озаптено с намордник, днес народецът тихо ръмжи,
а Властта от пишман телевизор COVID-трупове цял ден брои,
с кеф рисува го: – Раят е близо! – с блажно розови, мазни бои,
как очаква да вярвам отново? – че в България всичко е шест?! –
... какво по-просто от това? – да се обичаме, додето
през пролетната синева сме живи още под небето,
и Господ Бог ни обеща на тръгване да ни пречисти,
додето Той върху света за теб със тиха обич мисли
и праща светли писъмца във електронните ти пощи –
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 5
Всичко: 449
Онлайн сега:
.JPG)
