Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
- Написах го, искаш ли да го прочетеш… – Стоян Карачобанов погледна жената в леглото. Почувства се гузен, сякаш не бе я виждал с години… Време, през което тя се бе превърнала в смъртница, наблюдаваща го с тъжни, вкопани във восъчното ѝ лице очи.
Публикувано от Administrator на 03.05.2019 @ 18:33:12 (42 четения) автор: stanina
Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави следи по плочките пред ваната.
Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие.
12941. Добрият мъж лесно намира добра жена, ако и тя търси такъв.
12942. Жената рядко се замисля кой е по-важен за нея между мъжа и любовника.
12943. Кой е казал, че самодържавието е в историята.
... навярно някой ден и ти ще сетиш Божията ласка,
когато гълъбът лети – и в теб небето ръкопляска! –
мигът, за който призори открехваш своя бял прозорец,
и ти не чиниш пет пари, потънал в скръбната си горест,
зарадвай се – на липов цвят, на благо писъмце от мама,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 106
ХуЛитери: 7
Всичко: 113
Онлайн сега:
.JPG)
