И ето, че
душата ми е в парка,
а клетката - с отворена вратичка

 ( пълен текст » още 554 знака | оценка: няма ) 

Днес на една от нас не ѝ стигат
стотинките за хляба и тя проси.
Друга, обута с ботуши протрити,
за нови в коша за смет се рови.

 ( пълен текст » още 823 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Пресякох на червено! Наистина!
По булеварда не се движеха никакви коли, а една леличка от другата страна ми махаше сякаш се познаваме отдавна. Това прилича на глупав изблик заради моето незаконно действие, помислих си. Подминах я сякаш бе статуя от музея на Мадам Тюсо. Беше невзрачна и грозна като онези хора, които бутат рекламни брошури в препълнената пощенска кутия.

 ( пълен текст » още 2097 знака | коментирай | оценка: 3 ) 

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

Портите са затворени,
но не всичките.
Далечният звук

 ( пълен текст » още 3297 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

(или изостанали думи)))

Спомени чисти, живот – карнавал,
приятели, близки, мечти и тревоги,
идете си всички, докато съм млад –
приготвил съм хубаво стихче за сбогом.

 ( пълен текст » още 501 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... живея със неясната тревога,
че моята Родина свършва зле –
народът мой живее в изнемога,
топи се! – като захарно петле.

 ( пълен текст » още 949 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Някога градих въздушни кули от минути
И митове легенди преливах във секунди
Но е казано "Сик ТрАнзит Глориа Мунди"
И тогава скрих се вдън гори Тилилейски

 ( пълен текст » още 752 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Човешката душа е по-дълбока от морето, по-вълшебна от морска сирена. Тя е нашият господар, тя властва над околния свят и го изпълва с тайнство. На душата не може да се заповядва, особено и най-вече на моята женска душа. Тя е като магическа бездна. Ако допусна някого в нея – той остава там завинаги.

 ( пълен текст » още 17918 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът
да бъде пищен и измамен.

 ( пълен текст » още 612 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

Огън запали гърдите ми.
Стените на лабиринта от омразата

 ( пълен текст » още 2972 знака | коментирай | оценка: няма )