Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,
ние, истинските мъже! – пристигаме винаги изневиделица.

 ( пълен текст » още 803 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Седни до мен. Отпий от чая с беладона.
И моля те - назад дори недей поглежда,

 ( пълен текст » още 1261 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе,
зимата – печална мръхла, вейна дрипави поли,

 ( пълен текст » още 575 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Преди шестнайсет години се влюбих в едно различно момиче. На сватбата се уплаших, че в моята култура няма да погледнат на нея с добро око и избягах.

 ( пълен текст » още 384 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Колко ли плахи трохички от чувства,
колко ли изгубени в здрача сълзи,
още ни чакат по бледни пътеки,
без ехо от уж обещаните стъпки.

 ( пълен текст » още 605 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.

 ( пълен текст » още 984 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки.

 ( пълен текст » още 743 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... когато ми омръзне от света, във който ми е гнусно да живея,
отварям книга – и си я чета, и до несвяст потъвам си във нея,
и сякаш че на пазвица държа светиня! – да ми бъде по-наблизо,
забравям всяка глупава лъжа, избълвана от моя телевизор,
дали е Лорка, или пък Толстой, дали е Достоевски, или Гогол? –

 ( пълен текст » още 686 знака | 3 коментара | оценка: 4.5 ) 

Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан.

 ( пълен текст » още 588 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб,
тя е толкова капризна! – в ямб, дактил, или в хорей

 ( пълен текст » още 640 знака | 1 коментар | оценка: няма )