Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко плочки. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си още преди да почине Геновева. Половинката му го упрекваше с благ глас когато ставаше нощем да разхожда Мечо. Рунтавото куче винаги бе готово за разходки и само го чакаше да обуе обувките си.