Намериха го пред вратата на църквата на Ивановден. Свещеникът се надвеси над премръзналото момче смутено.
-Мъртво комай ми се вижда – поглади посивялата си брада.
Внезапно то отвори очи – яркозелени, с точици около зеницата, като на тигър.
-Вай, шейтан – уплашено извика попът, прекръсти се и се огледа.
Хората се дръпнаха назад.

 ( пълен текст » още 5573 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Който не е опитвал домашни сушени смокини, нищо не знае за зимното удоволствие с аромат на лятно слънце, любов и плодова сладост. Всяка къща на село имаше своя рецепта за приготвянето на това уникално лакомство.
Баба беше с предимството да има верни помощнички в лицето на мен и сестра ми. Щом пристигнеше септември, идваше времето да се сушат смокини за зимата. Дядо донасяше с големи торби от полето позасъхнали вече смокинки, попрезрели, но изключително сладки.

 ( пълен текст » още 5936 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът-камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила

 ( пълен текст » още 2077 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Душата ми се усмихва, когато пътувам в своето детство, защото знае, че ще бъде нахранена с чиста любов. И всеки път, когато си казвам, че съм разказала всички слънчеви спомени от детските си години, съдбата ме опровергава, поднасяйки ми толкова сладък, пълен с обич и красота миг, че грабвам лаптопа и го записвам, за да го хвана преди паметта ми да си е направила нова шега с мен и да го скрие някъде далеч.
Когато идваше краят на август, баба правеше компоти от черни къпини.

 ( пълен текст » още 6223 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Семейството се връщаше от седмичния пазар. Носеха торбите с покупки умислени. Парите не стигаха. А искаха скоро да станат трима. Не се отказваха от опитите за бебе, но от година не се получаваше; не можеха и да признаят, че финансово сами няма да се справят.
На крачки от входа на блока им видяха котка – красива като от списание – с дълга бяла рошава опашка, умна муцунка, бели лапички, чиста козина – като снежинка. Гледаше ги, без да мърда. Решиха да я заобиколят, а тя се премести и пак застана на пътя им.

 ( пълен текст » още 5671 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Чакаха я дълго да се роди. Обикаляха знахари и доктори, но помощ не идваше и бяха изгубили всяка надежда, докато една събота, в пазарния ден, не срещнаха възрастен стар продавач, който бе вързал на алена връв бяла кобилка.
-Купете я, няма да съжалявате – с благи думи се опита да ги примами той. – Когато тази красавица забременее, и вашата кипра невеста детенце ще ви роди.

 ( пълен текст » още 5451 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Този разказ е криминален, но доказва, че не винаги нещата са такива каквито изглеждат...и зад ужасното убийство се крие човешка драма

 ( пълен текст » още 6228 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена.

 ( пълен текст » още 6455 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Госпожо Майер? А, ето ви и вас!
– Да, доктор Краус?
– Той ще се оправи, госпожожо Майер. Брат ви има няколко дълбоки рани, счупени ребра, изгубил е много кръв, но състоянието му е стабилно. О, да, и двата му крака са счупени! Но операцията мина успешно.

 ( пълен текст » още 12621 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Никога не съм била от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми поглед ли го прави?

 ( пълен текст » още 9813 знака | 1 коментар | оценка: няма )