Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари.
Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
В изкачването нагоре по стълбата на живота не усетих как се навъртяха 40 лазарника. Моите съученички се женеха, развеждаха, гледаха деца и даже някои- внуци….А при мен- само дипломи и кариера.
Следобедното априлско слънце аха-аха да се търкули на запад, а сетните му лъчи,промушили се през върхарите на елите, все още весело танцуваха в каменната чаша на чешмата пред джамията.
След залез слънце и настъпващия сумрак двамата специализанти лекари бързаха да довършат финала на зададената им тема за утре. Усърдно продължаваха да работят и изпълваха неусетно с химикалката белите листа. Някой почука на вратата, техническия сътрудник се беше сбогувал с тях. Тогава кой ли беше по това време? По–младият от двамата беше седнал зад вратата и видя само гърба на влезлия, средно висок човек устремен към колегата му.
Ако този текст беше писан преди 10.11.1989, сигурно щеше да ми бъде направена забележката, че не съм написал «партията» с главно «П». Тя тогава наистина си беше единствена, ако не броим десетпроцентното постоянно присъствие на БЗНС.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 2
Всичко: 853
Онлайн сега:
