ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 2506
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 2506
 | Нещо за душатаПубликувано от BlackCat на 12.02.2025 @ 14:54:18 (89 четения) автор: OldmanДоста трудно се постига,
ала се старая
да постигна онова,
което желая.
Приказка за съвременната медицинаПубликувано от BlackCat на 12.02.2025 @ 09:33:27 (112 четения) автор: BoboDuxИмало преди време един мъж, почти на петдесет години. И нещо в гърдите на човека го заболяло. Боли, боли… Ама то кой от хората сега не го боли? Все пак мъжът решил да отиде при местния терапевт, така наречения семеен лекар, за да разбере дали може той да направи така, че да не го боли. Отишъл да се запише на регистратурата и там, независимо, че разполагали с изкуствен интелект, му казали с човешки глас: „Твоят терапевт е много зает, в момента е в отпуск, а часовете му за два месеца напред са заети. Все пак да те запиша ли?” Човекът нямало какво да направи: „Е, запишете ме, запишете ме…” - казал той.
Провалена срещаПубликувано от BlackCat на 11.02.2025 @ 17:26:59 (95 четения) автор: Oldman- Готин, каза ми Дебòра,
ще се видиме под бора.
- Хубу, става ѝ отвърнах.
Ши та чакам там. Ела.
Телефон на довериетоПубликувано от BlackCat на 11.02.2025 @ 14:01:55 (99 четения) автор: BoboDux - Ало.
- Да допуснем, че съм „ало”. Ти кой си?
- Ами… аз съм...
- Hе вярвам.
- Аз съм наистина. И имам неприятност...
- При мен са много повече.
- Не вярвам на жена си...
- Hищо, аз също не вярвам на жена ти.
Вариация на приказката за златната ябълкаПубликувано от BlackCat на 10.02.2025 @ 11:13:10 (123 четения) автор: BoboDuxКогато дошъл редът на най-малкия брат да пази ябълката, той се свил под дървото и зачакал. Изведнъж загърмяло, затрещяло, чупели се клони, падали цели дървета. Най-малкият брат го снесъл от страх, защото той очаквал атаката отгоре – къде с крила, къде с дрон – а ето, че от гората, не щеш ли, изведнъж изскочил Арнолд Шварценегер.
Под матракаПубликувано от hixxtam на 09.02.2025 @ 20:15:39 (249 четения) автор: geostal1. Авторът се извинява за лексиката, която би травмирала деликатните души.
2. Предупреждение: Не практикувайте този начин на интимни срещи.
3. Надявам се да сте се усмихнали на поредната ми простотия, ако ли пък не сте – не е важно.
4. Извинявам се на „Хулите“, че надвиших обема, но и доста съкратих.
- Наздраве , приятели!
- Наздраве , дружина! – викаме в един глас.
Наскоро се бяхме събрали стари авери да се видим, да пийнем да се посмеем.
Притча за сътворението на ЖенатаПубликувано от BlackCat на 09.02.2025 @ 10:40:24 (123 четения) автор: BoboDuxВ началото на времето Господ създаде света. И след като създаде Човека, се оказа, че е изразходвал всички материали, с които разполага и не му е останал нито един траен елемент, от който да създаде Жена. Смутеният старец потъна в дълбок размисъл.
Ф като вятърПубликувано от BlackCat на 07.02.2025 @ 15:05:14 (153 четения) автор: Marta Някакъв голям и силен вятър,
южен в януари,
Азбука на женските диверсииПубликувано от BlackCat на 07.02.2025 @ 11:32:16 (121 четения) автор: BoboDuxЖените и мъжете постоянно се обвиняват в нечестна игра. И постоянно си търсят кусури. Предлагам на вашето внимание изводите си от дългогодишна изследователска работа, която, както можеше и да се очаква, не доведе до нищо. Все пак резултатите дават повод за размисъл, затова ги споделям с читателите.
Как санитарката Цецка ми открадна мъжаПубликувано от BlackCat на 07.02.2025 @ 08:36:56 (175 четения) автор: Djivderova Разболяхме се с мъжа ми от ковид. Тежка и коварна болест е. Той направи и двойна бронхитплевмония. Наложи се да влезе в болницата. Аз останах да си лежа в къщи. Една съседка ми пазаруваше. Децата живеят в друг град. Помолих най-добрата си приятелка да купува и да носи всеки ден храна на съпруга ми, защото в болницата яденето за нищо не става. Обаждах му се по телефона по няколко пъти дневно. Какво ли могат да си кажат двама възрастни болни хора? Само се оплакват.
| | |
|
Как санитарката Цецка ми открадна мъжа » показани от заявени |
Публикувано на 07.02.2025 @ 08:36:56 (175 четения)
автор: Djivderova » раздел: Хумор и сатира
Разболяхме се с мъжа ми от ковид. Тежка и коварна болест е. Той направи и двойна бронхитплевмония. Наложи се да влезе в болницата. Аз останах да си лежа в къщи. Една съседка ми пазаруваше. Децата живеят в друг град. Помолих най-добрата си приятелка да купува и да носи всеки ден храна на съпруга ми, защото в болницата яденето за нищо не става. Обаждах му се по телефона по няколко пъти дневно. Какво ли могат да си кажат двама възрастни болни хора? Само се оплакват.
|
|
|
| |
 | |  |
 | |