ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 2516
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 2516
 | Важното е да изглеждате естественоПубликувано от BlackCat на 17.03.2025 @ 20:18:41 (213 четения) автор: Markoni55Важното е да изглеждаме естествено
Наближава 14-ти февруари и си припомних една сладка история с моята приятелка Валя.
Слуката е от времето, когато да си извадиш международен паспорт бе истински подвиг. Безкрайни опашки. Съпругът на Валя имаше възможност да я вземе със себе си на кораб, на който щяха да извършват ремонт по време на плаване. Развълнувани гледахме на картата маршрута и въздишахме.
СеднахПубликувано от BlackCat на 14.03.2025 @ 15:15:39 (143 четения) автор: baigezanСеднах на бара по принуда
с някаква френска каракуда.
Мерси, мерси, бонжур, мадам-
от вестниците туй го знам.
Бойкот 4Публикувано от BlackCat на 14.03.2025 @ 08:41:07 (99 четения) автор: OldmanЕто, днес е пак четвъртък.
Ден, нарочен за бойкот.
Затуй целият народ
е настръхнал, не го свърта,
Регресивна еволюцияПубликувано от BlackCat на 11.03.2025 @ 08:34:39 (297 четения) автор: amadeusПонякога времето просто спира – дали от изумление или от обикновена досада, никой не знае. Тогава на човек му се налага да го побутне малко, за да му припомни каква му е работата. Това прави изкуството – движи стрелките в посока от една епоха към друга, например от пещерните рисунки към великите романи, Моцарт, Джорджано, емотиконите и обратно към пещерите. Пътьом току ти изчезне или закърнее някое усещане. Еволюция, но на обратно.
Пролетна гоненка с криенкаПубликувано от BlackCat на 10.03.2025 @ 08:29:08 (248 четения) автор: Marta Пребягват пролетните дъждове -
щастливи момчурляци -
под стъпките им - теменужки,
залутат се из храсталаците..
Танцувай, звезда!Публикувано от BlackCat на 07.03.2025 @ 08:28:41 (220 четения) автор: MartaОт хаоса извътре уж се раждат
десетките танцуващи звезди.
В стихотворенията ги разсаждам.
Да вземе малко да се подреди,
да се оформи вътрешното ми пространство -
Лозунги, лозунги…Публикувано от BlackCat на 02.03.2025 @ 17:24:06 (103 четения) автор: BoboDuxВсеизвестна е любовта на българина към лозунгите. И тя не е от вчера и онзи ден – лозунгите по времето на социализма са били в изобилие. Да отворите вестник, за пуснете ТВ предаване или да се вгледате по огради и фасади – навсякъде ще видите лозунги по онова време. Това винаги е удивлявало дори чуждестранните гости. Дори веднъж, след симпозиум на математици, един от гостите споделил при прибирането си:
Червената шапчицаПубликувано от BlackCat на 26.02.2025 @ 14:31:07 (122 четения) автор: BoboDuxПриказка, разказана от политически партии и коалиции
БСП: Червената шапчица обичала социално слабите хора. Носила им безплатна храна, защото е възпитана в дух на хуманизъм и интернационализъм, колкото и някои сили да се опитват днес да отричат това. А това, че е с червена шапчица, враговете на лявата социална демокрация го използват само за извличане на политически дивиденти, защото отдавна няма значение в какъв цвят е шапчицата…
Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо или приказва за него”! Та, нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар, че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.
| | |
|
Съвременни народни приказки: Тримата братя и златната ябълка » показани от заявени |
Публикувано на 25.02.2025 @ 17:45:57 (101 четения)
автор: BoboDux » раздел: Хумор и сатира
Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо или приказва за него”! Та, нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар, че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.
|
|
|
| |
 | |  |
 | |