Бех писàл за Вела вече,
и в село що стана.
Стигнàл бех до там, където
Вела ми пристана.

 ( пълен текст » още 5280 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Прочетох Конституцията. Бях потресен от неразбориите в нея, от витиеватите и обтекаеми членове и алинеи. Основният принцип, върху който е изградена тя е: „И тако, и вако. Не се знае кога ще има, но се знае със сигурност, че нема да има”. Това не ми хареса и реших да предложа на обществото свой проект, прост и ясен.

 ( пълен текст » още 1965 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Стара максима е: „Ако Съдбата ти поднесе лимони, направи си лимонада“ и аз определено я отстоявам и ъпгрейдвам- и ятоди да ми донесе- на лимонада!

 ( пълен текст » още 4357 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

За поета трябва празен лист хартия или пожълтяла книга.
Подострен молив за перо и коляно за подлога е добро.
Поетът също се нуждае от чаша течност - алкохолен градус!
Мезе по вкус ще трябва, та рими да римува, съчинява.

 ( пълен текст » още 713 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Марта седмица се мръщи
срещу Слънчо всемогъщи.
Свивахме се всички вкъщи.
Ала Марта не устиска
и след зимен студ и мрак
вдигна белия байрак.

 ( пълен текст » още 1226 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Дали се раждаме кретени,
или живота ни формира?
Такъв въпрос ме занимава.
Спокойствие не си намирам.

 ( пълен текст » още 1364 знака | коментирай | оценка: няма ) 

за конкурса

 ( пълен текст » още 1372 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

От сабахлем със надежда
аз към ХуЛите поглеждам.
Търся нещичко, с което
да запълня битието.

 ( пълен текст » още 1224 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кът гледам днеска секи мажи:
с бои, със вину, даже и с кафе.
Ама ни смея ич да съ убаждъм
и си гледам рабутата, де.

 ( пълен текст » още 1200 знака | 8 коментара | оценка: няма ) 

Непримирима досадница е жегата. Особено през август. Студ можеш да прогониш по стотици начини, но нея – не. Тя е с теб постоянно. Не можеш да й кажеш: „Слушай, трябва да се разделим. Причината не е в теб, а в мен“. Не можеш да я захвърлиш като старо палто, нито да се шмугнеш в някоя уличка, за да й избягаш. Накъдето и да тръгнеш, тя вече е там преди теб. Досадна, като работата през лятото и също толкова неизбежна.

 ( пълен текст » още 4408 знака | коментирай | оценка: няма )