Не съм обичал и не обичам показността. Дяконът Васил Левски е човек, когото дълбоко уважавам. Но предпочитам да отдам почит към него насаме(така както и когато говоря на Господ)

 ( пълен текст » още 1868 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Запустяло село – прашни празни улици, по които отдавна вече никой не минава. В него слиза само за малко планинският вятър. И като се увери, че няма нищо интересно, бързо си отива, оставяйки го на произвола на съдбата. Просъхналите дървета спускат счупени клони към земята, сякаш да търсят подкрепа от нея. Тук ще можеш да чуеш само, ако напрегнеш

 ( пълен текст » още 1185 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Дъжд. Тротоар. Плочки. Минно поле. Гръм. Мокър крак. Скапан ден.

 ( пълен текст » още 1334 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В книгите [1], [2] и [3] споменахме яркия пример за съвпадения между две исторически личности, играли аналогични роли в историята, какъвто предлагат Яне Сандански, ръководител на въоръжената борба против османската власт, сръбското и гръцкото влияние на територията на днешните Благоевградска област и Северна Македония, и Аугусто Сесар Сандино, лидер на въоръжената съпротива в Никарагуа против американската окупация.

 ( пълен текст » още 6756 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Като бобени зърна в тава са разпилени вилите по цялото зелено протежение на долината. Белият гъвкав гръбнак на пътя, змия пълзяща, се вие в нея по стръмното нагорнище в неустоим копнеж да стигне до върха. Този лъкатушещ между хълмовете път, повдигнал плещи, вярва в силите си, че ще му стигнат, тъй както аз самият вярвам в своите, че ще достигна своя връх заветен. С високо вдигната глава минава той покрай потъналите в скромните си възможности в това отношение стари дъбове, закотвени

 ( пълен текст » още 2545 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо ли вечерта е толкова разговорчива? Дочувам думите ѝ към дърветата, които търпеливо слушат – така както само те умеят. Какво ли друго им остава – преживели превратностите на деня си са изморени и не им се спори с нея. Кимат лекичко, разбиращо с разлистените вече клони. По-скоро се вълнуват те от нарисуваната картина на преминаващите над тях облаци. В тях сякаш виждат проекции на моите далечни мисли за

 ( пълен текст » още 1786 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На Земята живеят безброй организми, всеки от които е уникален. Хората, като първите същества, които имат съзнанието да обхванат мащаба на тази вселена, често обичат да се сравняват или асоциират с части от заобикалящия ги свят.

 ( пълен текст » още 2914 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Като ученици всички сме учили за Декартовата координатна система с нейните две и три измерения. По-късно разбрахме, че съществуват и системи с много повече измерения — трудни за представяне, но реални.
С времето започнах да си мисля, че има и друга координатна система — тази на човешките отношения. В нейната положителна част например са вниманието, уважението, човечността и потребността да споделяш. В отрицателната — грубостта, лицемерието, безочието и агресията.

 ( пълен текст » още 3815 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Април 2006. Мидълбери, Вермонт, САЩ – градчето и колежът, където следвам от четири години. Четири момчета – двама американци, един индиец и един българин – и една кола – старо синьо Субару. Крайната цел – Ню Орлиънс, Луизиана. Официалната причина – да помогнем с разчистването на щетите от урагана Катрина. Неофициалната – любопитство да опознаем източното крайбрежие на Съединете Щати.

 ( пълен текст » още 11185 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Дъждът със сребърни игли бродира днес пейзажа. В него се опитва той да нарисува моята мечта – неясна и за мен самия. През светлите вадички по стъклото на моя прозорец пробягват несбъднати блянове в розови тонове. Отсреща, върху покривните антени заловени за прелитащите облаци, душата ми разпъната, подложена на вятъра, пак диша тежко и с хриптене. Дъждът се смесва с дъжд от падащи листа, с които вятърът се забавлява.

 ( пълен текст » още 2140 знака | 1 коментар | оценка: няма )