Силни ветрове засвистяха в Рифтен. Отново предстоеше буря и жителите бяха изпаднали в мрачно настроение. Преди по-малко от ден бяха изкарали стоката си навън, подмолно излъгани от лукавото време. То ги прегърби и премахна усмивките от лицата им бързо като залязващото слънце. А последното едва ли щеше да изгрее идните дни.

 ( пълен текст » още 13907 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лия Лори не се страхуваше. Беше готова да започне новия си живот. И повече никога нямаше да спомене старото си име.
Защото не искаше да се крие.
От никого.

 ( пълен текст » още 19060 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз не пожела да остане в къщата сама. Събра си на бързо багажа и потегли с колата, веднага след като той я остави. Все още беше десет сутринта, а тя вече наближаваше българската граница. Спря на една бензиностанция и набра Боян. Той вдигна на секундата.

 ( пълен текст » още 16458 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз стоеше в трапезарията мълчаливо и гледаше как Бранко и Майк си тръгват от къщата.
Мъжете бяха получили нареждане преди около час да я напуснат и горе долу толкова им отне да си стегнат багажа.
Сърцето на Роуз се късаше, колкото и да не й личеше. Знаеше, че Майк и Бранко също нямаше да проявят слабост, не и пред толкова свидетели. В широката трапезария се бяха събрали около 5-6 човека, всичките хора на Владимир.

 ( пълен текст » още 12212 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лилия се разхождаше нервно из просторния кабинет.
Андрю и Сергей следяха разтревожено жената. И двамата бяха тук от сутринта. И двамата не знаеха какво да направят. Рядко виждаха шефката си толкова побесняла.
Не беше спала, откакто се бяха разделили с Владимир. Което правеше вече повече от денонощие.
И как можеше да спи?
Тя вече кроеше планове как да защити дъщеря си от него.

 ( пълен текст » още 16249 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз за пореден път редеше пасианс пред телевизора. Тя беше олицетворение на самото спокойствие. В прекрасна широка рокля на огромни лилави цветя, която стигаше до земята. С вдигнати коси, захванати в небрежен кок.
Беше апатична, но не толкова, колкото преди седмица. Сега сякаш не я интересуваше нищо. Майк седеше срещу нея, облегнат на масата и изглеждаше далеч по-зле от приятелката си. Беше се побъркал от бездействие и едвам го свърташе на едно място. Сега се отлепи от масата и застана пред нея.

 ( пълен текст » още 15928 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Владимир се насочи към доковете. Закопча спортното си яке догоре и запали поредната цигара.
Движеше се в България от седмица. Скоро щеше да замине за Германия, но след като лично се погрижи за превоза. Имаше нужда от допълнително финансиране и сам беше измислил начина да си го осигури.

 ( пълен текст » още 12477 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Шефкa, яла патка?
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.

 ( пълен текст » още 11865 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 46271 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Небето беше синьо, духаше лек ветрец, носещ аромата на приближаваща есен.
Уитни се събуди доста рано и се намръщи. Никога не беше се крила преди, а сега това не ѝ направи услуга. Щом остави Емили да се оправя с Елизабет, Уитни се насочи към входа на дома на лейди Юбанк. Почти се качи по стълбите към залата, когато забеляза, че все още носи иззетия панкреас. Хвърли го бързо в един от многобройните храсти, оглеждайки се да не би някой да е забелязъл трофея, който допреди секунда носеше в ръцете си.

 ( пълен текст » още 21989 знака | коментирай | оценка: няма )