–Задвижваме нещата с хрисляма –каза Стивън
Заедно с шефа на разузнаването Симеонов, седяха в сауната само двамата
–Ще има ли някаква координация?
–За сега, не. Всеки си действа. Знаеш ли, те ще го играят хуманисти –разсмя се Стивън.

 ( пълен текст » още 6035 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

Част 9

 ( пълен текст » още 65224 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лия остана сама с мислите си.
Влезе в трапезарията и се загледа през прозореца за дълго.
Не усети кога се е смрачило.
Не й пукаше.
Мозъкът й беше зает с последните събития. Да, беше се изложила.

 ( пълен текст » още 31641 знака | коментирай | оценка: няма ) 

–Стив, какво е човек да има работа като твоята?
–Като да управляваш подводница е–отговори той без да се замисля – Винаги има за какво да се тревожиш, винаги трябва да предвиждаш напред и винаги трябва да помниш, че най–малкото невнимание може да доведе гибел.

 ( пълен текст » още 5628 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

В стаята продължаваше да тегне тишина.
Бранко, който не се отделяше от Лия, й подаде чаша с уиски. Тя отпи глътка от силния алкохол и се отпусна на дивана.
Най-тежкото беше минало.

 ( пълен текст » още 30138 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръгнаха веднага към София.
Лия беше притеснена.
Не си остави време за почивка.

 ( пълен текст » още 24665 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Владимир стоеше в огромния си кабинет и пушеше цигара. Не беше сам. Един от доверените му хора стоеше от другата страна на масивното бюро и не изпускаше от поглед шефа си.
Владимир се беше променил. Беше станал по-вглъбен и по-сериозен.

 ( пълен текст » още 42271 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

След един ден три черни джипа се движеха с 200 километра в час по магистралата към София. Лия се намираше в първия, с Боян. Бяха сами. Охраната беше разпределена в следващите го два джипа.

 ( пълен текст » още 20565 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Силни ветрове засвистяха в Рифтен. Отново предстоеше буря и жителите бяха изпаднали в мрачно настроение. Преди по-малко от ден бяха изкарали стоката си навън, подмолно излъгани от лукавото време. То ги прегърби и премахна усмивките от лицата им бързо като залязващото слънце. А последното едва ли щеше да изгрее идните дни.

 ( пълен текст » още 13907 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лия Лори не се страхуваше. Беше готова да започне новия си живот. И повече никога нямаше да спомене старото си име.
Защото не искаше да се крие.
От никого.

 ( пълен текст » още 19060 знака | коментирай | оценка: няма )