Помните ли? Не беше отдавна, когато ви говорих за него - грамаден саркофаг, десет лакти... помните ли изсечените прастари цветя, бикове и хора, които се любят? Дано. Защото такъв беше и другият. Който намерихме в пещерата.

 ( пълен текст » още 10120 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пък аз забравих, че ме е страх от смъртта, забравих и корона, и чудесии, всичко излетя от главата ми. Знаех и исках само едно. Да спре. Да млъкне. Не ме беше грижа, че е промушена, че я боли, че умираше. Само да млъкне! Съдете ме както щете, ама тоя ужас не се издържаше.

 ( пълен текст » още 5880 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьорът и тихо попита:

 ( пълен текст » още 3757 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Минавайки покрай полицейското управление, погледът ми привлече цивилен мъж в бяла риза и сив панталон. Не бе от местните. Сигурно го бяха извикали заради кражбата. Докато се разминавахме, погледите ни се пресякоха и той се вгледа в мен изненадано. Знаех, че с червената коса и наситено зелените си очи привличам мъжките погледи. Много болка ми бяха причинили те и имах да им връщам поне за години напред.

 ( пълен текст » още 10234 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка в бетона на кея и въздъхна като човек, който иска почивка след дългия работен ден.

 ( пълен текст » още 12111 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Глава 1 - Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.

 ( пълен текст » още 7382 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

118.
На Горската Царица нещо не ѝ хареса тембъра на гласа на Евридика, когато ѝ обясняваше, че всичко върви по предначертания план, и след като преди една седмица е успяла да омагьоса Орфей и го е победила на кокалчета той е приел условията как да се проведе състезанието между тях тази вечер в полунощ в присъствието единствено на Пълната луна, когато Орфей ще даде с лирата си начален акорд за започване на състезанието по надпяване между тях, като първо той започне с два стиха, а тя да продължи, после той и така да се редуват, докато някой се откаже, и който победи, победеният да изпълни желанието му.

 ( пълен текст » още 10494 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Стана един часа след полунощ.
Заведението все още беше пълно. Градусът на настроението се увеличаваше с напредването на нощта.
Изведнъж на входа настана суматоха.

 ( пълен текст » още 27616 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Владимир се надигна тежко от леглото. Погледна жената до себе си. Дениз вече се беше събудила. Прекрасна и съвършена. Самото спокойствие. Дениз заспиваше спокойна и се събуждаше спокойна, като ангел.

 ( пълен текст » още 25424 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Катя лесно убеди Оля да и дойде на гости, момичето умираше от любопитство. Таксито вече ги чакаше на спирката. Сутрешния шофьор слезе да им качи саковете в багажника.
–Заповядайте дами, о Оля, това вие ли сте, невероятна бяхте на последното състезание. Такава грация и красота. Вие също –обърна се шофьора към Катя

 ( пълен текст » още 8784 знака | коментирай | оценка: няма )