ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 1696
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 1696
 | Танцът (Старецът - 1 част)Публикувано от Administrator на 03.06.2019 @ 17:58:28 (285 четения) автор: yavorkostovОт сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на множеството развеселени приятели и роднини; подписът, осъществен пред професионално любезния поглед на застаряващата красавица – държавен служител от общината, и няколко случки от тържеството в ресторанта в центъра на града.
Либхен(глава от непубликуван роман)Публикувано от anonimapokrifoff на 09.05.2019 @ 09:04:10 (367 четения) автор: nickbaizelНе беше суетна. Но наистина се радваше, че днешният ден е по-топъл. Дългото палто й стоеше по-елегантно от дебелета парка. Клокото и да й беше чужда суетността, днес се беше въртяла пред огледалото цели 5 минути.
ПРОЛОГ
Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „Зловещият Бил”, и „Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият.
КлеопатраПубликувано от Administrator на 25.02.2019 @ 15:48:37 (416 четения) автор: wawel Ник Политоф се събуди и мрачната действителност, в която живееше от месеци го връхлетя. Мизерия и безнадеждност владееха неговия живот от години, който той сравняваше с мухъл. Не беше стигнал чак до „каменната възглавница“ и кофите за боклук, но живееше по приюти, хранеше се от столови на църкви и изобщо живееше ден за ден.
Бащите ни грешиха - VI главаПубликувано от Administrator на 26.01.2019 @ 12:50:29 (294 четения) автор: tsveti„време да садиш и време да скубеш насаденото;“ (Книга на Еклесиаста, глава 3)
Докато съкращаваше разстоянието до Марина Самуил извикваше един след друг в главата си хората, които бяха запознати с историята на Косара.
Не бяха малко тези, с които работеше.
Бащите ни грешиха - V главаПубликувано от Administrator на 19.01.2019 @ 12:26:21 (294 четения) автор: tsvetiИстина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.
Матей 18:3
Косара отвори очи и се огледа учудено. Беше много тъмно и миришеше на влага. „Къде съм?“. Уплашеното дете опипа с ръце около себе си. Лежеше на твърдо тясно легло. Надигна се и стъпи на земята. Босите ѝ стъпала изтръпнаха от студенината на подгизнала дъсчена повърхност. Подът равномерно се поклащаше. Детето още повече се стресна. „Косараа! Косараа!“ – прозвучаха в главата ѝ ужасените викове на майка ѝ от брега. Не можеше да си спомни нищо друго. Пълен мрак.
Бащите ни грешиха - IV главаПубликувано от Administrator на 13.01.2019 @ 18:06:57 (336 четения) автор: tsveti“Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония” (Плач 5:7)
Макар и едва прехвърлил Христовата възраст, Самуил Йорданов отдавна не се чувстваше млад.
Бащите ни грешиха - III главаПубликувано от anonimapokrifoff на 06.01.2019 @ 07:49:47 (380 четения) автор: tsveti„Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие“ (Йон, 1 глава)
- Ще ви заведа на едно прекрасно място – все така се усмихваше Самуил – Сладкарница в самото море.
Бащите ни грешиха Публикувано от anonimapokrifoff на 25.12.2018 @ 14:32:26 (356 четения) автор: tsvetiВТОРА ГЛАВА
Everything must change
Nothing remains the same
Nina Simone
И започна Новият живот.
С болка.
Имплантираните клетки от Protopterus aethiopicus се деляха с шеметна скорост върху остатъците от белодробна тъкан на Косара. Белият ѝ дроб се формираше наново, разгъваше се постепенно, увеличаваше обема си, раздуваше се като медуза, точно като при новородено. Болка при всяко вдишване. Сълзи. Крясъци от безсилие. Безсънни нощи в малката къща на морския бряг.
Бащите ни грешихаПубликувано от anonimapokrifoff на 22.12.2018 @ 11:27:15 (336 четения) автор: tsvetiПРОЛОГ
“И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.”
Еремия 14 глава
Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка, за да заема минимално място. Ама че легла – от старите пружини. Тялото ѝ бе опънато като струна, мускулите – напрегнати. Беше готова да скочи при най-малкия шум вдясно. Вдясно спеше дъщеря ѝ. По средата на леглото, облегната на няколко възглавници в почти седнало положение.
| | |
|
Бащите ни грешиха » показани от заявени |
Публикувано на 22.12.2018 @ 11:27:15 (336 четения)
автор: tsveti » раздел: Романи
ПРОЛОГ
“И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.”
Еремия 14 глава
Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка, за да заема минимално място. Ама че легла – от старите пружини. Тялото ѝ бе опънато като струна, мускулите – напрегнати. Беше готова да скочи при най-малкия шум вдясно. Вдясно спеше дъщеря ѝ. По средата на леглото, облегната на няколко възглавници в почти седнало положение.
|
|
|
| |
 | |  |
 | |