Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе направил чудото, за което се молеха. Предстоеше операция, после имунотерапия, арт терапия и всичко щеше да бъде наред. Ако не бе промяната в Барие, която се дистанцираше от него, капсулирайки се в своя собствен свят. Напоследък дори избягваше да разговаря с Емануил. При всеки опит за сближаване го отблъскваше рязко. Вероятно ѝ напомняше болестта и борбата с нея.

 ( пълен текст » още 13716 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(декември 2019 г. – януари 2020 г.)
 Доктор Арсов глътна хапчето с вода. Главата го цепеше от недоспиване, напрежение и отчаяние. Декември му носеше хубави и лоши дни. Не му харесваше как Барие се променяше с всеки изминал ден. Тревожеха го новините от Ухан, Китай. В клиниката беше ад. Семинарът във Вършец му позволи да завърже важни връзки с редактори на списания и колеги от чужди клиники. Кариерата му щеше да тръгне нагоре скоро. Ако сърцето му издържи. Вместо да чака среща с Мария, трябваше да я намери.

 ( пълен текст » още 17766 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревога пред Барие. Тя очакваше от него да извърши чудо, а той не искаше да я разочарова. Като лекар осъзнаваше колко сериозна е ситуацията, като влюбен мъж отказваше да приеме действителността. Или така искаше да забрави горещата Мария?

 ( пълен текст » още 20018 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Сутринта безгрижно измете мрака от селските улици и слънцето най-нахално изгря. В събуждането на младия доктор, поспал само час, се включиха всички земни и неземни обитатели на къщата. Таласъмът му теглеше ушите, Бялата мория се опитваше да отвори клепачите му, а Кольо Благия държеше стария будилник до главата му с надежда да го чуе. Нищо не помагаше. Мъжът спеше блажено и пет пари не даваше, че автобусът за столицата ще мине през селото точно след половин час, а друг после нямаше. Накрая Барие се приближи и нежно го погали по лицето.

 ( пълен текст » още 17391 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тъкмо Док се беше унесъл, когато викове от улицата го стреснаха. Почти замаян, дочу вик, който го поля със студена вода. Скочи като пехотинец при бойна тревога.
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.

 ( пълен текст » още 8777 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", глава 9. - "Барие" - Втора част
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.

 ( пълен текст » още 5479 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", глава 9. – Бaрие (Първа част)(късната есен на 2019 г.)
Късната есен се втурна презглава в селото. На Монката му пушеше главата като заводски комин от напрежение – ще бъде ли допуснат до двата конкурса в елитните столични болници, или не. Тъмна Индия бе и областта на сърдечните му трепети, които умишлено държеше изкъсо, или само си мислеше, че е така – за успокоение. Нямаше нужда да започва връзка с жена в село (нямаше и с кого), при положение, че щеше да се мести в София. Бе решил – независимо от изхода на конкурсите, ще се махне.

 ( пълен текст » още 5975 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)

До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни болници в София и да се информира дали не търсят хирург. Не искаше цял живот да шие само пукнати глави и разцепени устни. Недоволството го гризеше като изгладнял заек хрупкава зелка.

 ( пълен текст » още 8890 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

1. НАЧАЛНИ СТЪПКИ
Събудих се преди десет минути.
„Време е да си довършиш историята – беше първата ми мисъл, когато си отворих очите и видях най-красивото лице на света, лицето на жена ми. – Хората са нетърпеливи и няма да те оставят на мира, ако не им предоставиш това, което искат.“

 ( пълен текст » още 26090 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Глава 8. – Приятели и съперници (Първа част),(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, риза. Есента си бе живо лято на юг, ала сутрините вече бяха прохладни, с лек свеж вятър, опитващ се да открадне още малко топлина от хората.
Навличайки ризата, младият мъж усети аромат на любов и седна. Открехна леко вратата и се ослуша. Пълна тишина. Имаше нужда от жена. Гореща и сладка, само негова.

 ( пълен текст » още 4559 знака | 1 коментар | оценка: няма )