Притихнали вълни от звездни взривове
до мен достигат с мекия си блясък.
Нощта е попивателна хартия
на тътена на катаклизмите космични,

 ( пълен текст » още 396 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Под небето на вечния космос
звездоброец-мечтател стоя.
В галактичните тъмни пространства
нещо става, нещо зове мисълта ми.

 ( пълен текст » още 520 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.

 ( пълен текст » още 774 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Е хайде, Есен, вземи ме във скута си майчин
И, Есен, запей ми така
Че слушайки твоята люлчина песен
Да тръгне от мене река

 ( пълен текст » още 431 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Понатрупа ли вече сняг? Как е при теб пейзажът?

 ( пълен текст » още 449 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Желанието е проблеснала комета
в небето на живота,
пресякла тъмните пространства на душата.

 ( пълен текст » още 313 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей,
там, дето над росистите дъбрави сонм ангелчета гонят хвърчила,

 ( пълен текст » още 714 знака | коментирай | оценка: няма ) 

… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път.
Коланих трима сина – с кеф ги учех да гледат небето! –

 ( пълен текст » още 719 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

За днес ще сложа розовите очила
и ще забравя всичко за войните,

 ( пълен текст » още 560 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Мария съм. И майка съм. Но мен
божествен ореол не извисява.
Аз плаках много, че крадецът ден
отне плода, посят с любов. Без право!

 ( пълен текст » още 1026 знака | 2 коментара | оценка: 5 )