... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге.
Нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ.
Пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! –
Така приятно е, вали, студ щипе бузите поруменели,
а снежни пеперуди как лудеят, докосват ни, целуват ни, щуреят.
Замита стъпките ни вятърът лудешки, намига ни, игра на пешки,
а снежният човек засукал бял мустак,
застинал в смешна поза: Бре, какъв юнак!
Мокро е, едва пристъпя с тежки стъпки есента,
със оформена фризура с пъстри къдри от листа,
с грозде лепнещо от сладост, с дюли жълти кехлибар,
мушмули и круши сочни, ех, богатство чуден дар!
Мокро е, едва пристъпя с тежки стъпки есента,
със оформена фризура с пъстри къдри от листа,
с грозде лепнещо от сладост, с дюли жълти кехлибар,
мушмули и круши сочни, ех, богатство чуден дар!