| Риза за братяПубликувано от Administrator на 12.09.2023 @ 14:15:37 (47 четения)автор: Albatros ... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! –
и ризата ми сам-сама се свлече, направо ми се смъкна от гърба,
Еленова луна на хълмаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.09.2023 @ 11:01:49 (82 четения)автор: yotovava Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива.
Екстрасенсът от ВарнаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.09.2023 @ 11:00:36 (60 четения)автор: Albatros Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица!
Щом в парка на момченце с колело му падне омазнената верига,
споменПубликувано от anonimapokrifoff на 11.09.2023 @ 10:58:34 (55 четения)автор: osi4kata Седя на стълбите, на сянка, че нататъка
по плочките е жега и половина,
Човекът е метафора на БогаПубликувано от anonimapokrifoff на 10.09.2023 @ 09:18:38 (52 четения)автор: Albatros ... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива, е, да превърне мрака в Светлина,
дали е цар, или щастлив бездомник, вторачен в празното си портмоне,
Седнете покрай моя бял прозорецПубликувано от anonimapokrifoff на 06.09.2023 @ 09:20:39 (42 четения)автор: Albatros … прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща!
Крадецът на орехиПубликувано от anonimapokrifoff на 04.09.2023 @ 09:42:59 (41 четения)автор: Albatros ... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва –
над реката с бели мренки сетно слънчице пълзи,
Благодаря ти, Господи, за всичко!Публикувано от Administrator на 03.09.2023 @ 14:03:37 (55 четения)автор: Albatros … благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят,
че винцето ми тъй не вампиряса! – на тъмно във дълбокото мазе –
Изпращане на АвгустПубликувано от Administrator на 31.08.2023 @ 14:21:50 (53 четения)автор: Albatros ... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист,
като че ли надрусана със дрога,
| | |
|
Лопата218 » показани 25303 от 125000 заявени |
Публикувано на 10.04.2015 @ 19:34:12 (386 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|